Ще мине време моя дъще,
когато вече няма да ме има,
покоя ще се вмъкне вкъщи,
ще стане хладно, като зима…
Ще молиш времето да върнеш,
със спомена на мъничко момиче,
ще искаш пак да те прегърна,
ще помниш, колко те обичах…
В дома ни ти ще се завръщаш,
но… няма кой врата да ти отвори,
само тишина ще те прегръща
и няма със кого да поговориш…
Ще мине време, ще настане… тихо!
Ще шуми на двора бялата бреза,
в спомен твой ще съм усмихнат,
в окото ще съм пареща сълза…
Ще мине време – някога ще мине,
минавай скъпа, пък макар и рядко,
все още тук съм… и ме има.
Помни, че те обичам :
Татко.
