Здравейте! Казвам се Мария и от 5 години живея във Виетнам с моето малко семейство (аз, съпругът ми и синът ми). Премествайки се тук, не знаехме почти нищо за държавата, която ще се превърне в наш дом през следващите 5 години. Представите ни за Виетнам като малка тропическа държава се оказаха далеч от реалността. Всъщност държавата заема около 330 хиляди квадратни км, като всеки регион има свои културни и природни характеристики. През това време научихме много за тази страна, но много неща останаха извън нашето разбиране.
Ще се радвам да разкажа на читателите за нюансите на живота в тропическата идилия и в същото време ще споделя история за това защо сега винаги изтърсвам кърпата под душа си, преди да се изсуша.
Веднъж в една мрачна есен, решихме да прекараме няколко месеца във Виетнам – да се насладим на слънцето и на топлото море и неусетно за нас, тази зима продължи 5 години. През годините успях да работя като мениджър в 2 хотела, съпругът ми усвои професията фотограф, а нашето скъпо дете мина през няколко местни детски градини.
Виетнам беше очарователен, забавен, разкошен, зашеметяващ и плашещ. Като цяло, каквото и да е, но не и скучен.
Като местообитание избрахме малкото курортно селище Mui Ne, близо до големия град Фан Тиет. Тук вече живееше голяма компания емигранти: руснаци, украинци, французи, американци и германци. Животът в курортния град несъмнено се различава от живота в голям град, но имахме късмета да опознаем някои от особеностите на виетнамския живот тук.
Работа
Животът в южната част на Виетнам започва призори – в 5 или 6 часа. В 7 часа сутринта децата започват училище и работят почти всички институции. И около 16:00 часа работният ден приключва и можете да се приберете.
Има само един почивен ден на седмица. В началото беше много уморително.
Шефът ми беше очарователно виетнамско момиче на моята възраст. Няколко пъти тя ме покани да споделя идеи за това какво конкретно не ми харесва в сегашното състояние на нещата. В началото направих точно това, но, забелязвайки горчивото недоволство в очите й и искреното разочарование, започнах да предавам критиките и предложенията си много по-тактично.
Съществува стереотип, че почти всички бизнес срещи във Виетнам закъсняват и сроковете постоянно се отлагат. Това не е напълно вярно. В нашия хотел, като цяло, на най-видното място лежеше чудовищен тефтер, в който всеки трябваше да се подпише за своето пристигане и заминаване. За 5-минутно закъснение имаше глоба. И не е прието да идвате на среща половин час след определеното време.
Обичаи
Виетнамците са суеверни, но по свой начин. И така, много внимание се отделя на числата. Регистрационната табела с правилната комбинация от цифри може да бъде недостижима. Това се проявява и по отношение на имената. И така, приятелката ми получила едно име при раждането, но тя била много болно дете и затова майка й решила да й даде друго, за да се отърве от всички възможни неразположения.
В автобусите не е обичайно да се вадят огледала или да се използва гребен. Това може да привлече духове и да причини инцидент.
Във Виетнам се обръщат един към друг или със собственото име, или с пълното име и фамилия на човек. Вариантът “Мистър Смит” тук се счита за неправилен. Списъкът с имената не е дълъг, но никой тук няма да измисли нещо ново и необичайно.
Бизнес
Много бизнес проекти могат да отнемат години, докато други се завършват с рекордна скорост. Логиката на тези процеси за мен остана загадка. И така, гигантски хотел недалеч от къщата ни беше построен само за няколко месеца. В същото време, когато пристигнахме, имаше план за развитие на градския насип. Трябваше да има широка алея с тревни площи и пейки, а имаше много улични кафенета, предлагащи морски дарове.
Всяка година държавна комисия идваше да наблюдава напредъка в работата по подобряването. В наши дни всички заведения за обществено хранене се разтвориха във въздуха и пред очите на уважаваните гости се появи идеално чист и празен насип. Комисията си тръгна и още на следващия ден кафенетата, като гъби, пораснаха отново. Крайбрежната улица още не се е появила.
Взаимодействието между бизнеса и регулаторните органи също е преплетено в мрежа от незабележими ритуали. Работих в хотел и всяка година при нас идваха различни комисии, за да проверяват. Беше познато и разбираемо. В същото време купувахме билети няколко пъти в годината за благотворителен концерт, организиран от местната полиция. Точно 50 броя. Уви, не можах да оценя музикалните таланти на защитниците на обществения ред.
Деца
Отглеждането на малко дете в тропиците е удоволствие. Слънце, топло море, пясък, плодове и всичко това – целогодишно. Вярно е, че когато става въпрос за неща, които са напълно познати за нас, започват трудности. Например чорапите и всякакво облекло, различно от шорти, са зло! Детето отказва да ги носи категорично.
Така и не стигнахме до училище във Виетнам, но опитахме много детски градини. Най-дълго нашето дете посещава платена виетнамска детска градина във Фан Тиет. Децата бяха там от 7 до 16 ч, спяха два пъти, хранеха се няколко пъти, ходеха на басейн и изучаваха различни предмети. Толкова се надявахме, че нашето дете ще проговори виетнамски след няколко месеца, но в резултат цялата му група (30 души) говореше на руски.
Децата във виетнамската детска градина бяха хранени 4-5 пъти на ден, но все пак трябваше да изпращам кисело мляко и кифлички за детето, защото те закусваха супа от варена пилешка юфка. Много е полезно, но горкото дете не можеше да го натъпче в себе си в 7 сутринта.
Възпитание
Не е обичайно да се наказват деца под 5-годишна възраст. По-скоро те могат да бъдат наказани, но не и за неща, които разбираме. Така младите създания се радват на пълна свобода, тичат наоколо, играят. Освен това, забавлявайки се, те могат да се качат на капака на чужда кола или да счупят детска пързалка – никой няма да им каже и дума.
Така че, ако не толерирате подобни методи на възпитание, трябва предварително да предупредите ръководството за това. Левичарят ще бъде преквалифициран със сила (точно както в доброто старо време).
Концепцията за опашка във Виетнам е много неясна. Както за възрастни, така и за деца. Така че всяка детска игра, при която участниците правят нещо един след друг, се превръща в битка на титаните.
Ние
Нашето дете успя да се роди русо и дори с великолепни къдрици. Виетнамците бяха възхитени от тази комбинация. Всеки минувач на улицата може да спре, за да докосне сладура, да стисне бузата му, да го прегърне или да го погали. Симпатичният чаровник само гневно изръмжава от такова внимание.
Тук никой няма да се поколебае да направи снимка на бебе, което харесва, или да помоли родителите да си направи селфи с бебето. Отначало изпаднахме в изумление от такова внимание, а след това свикнахме.
Придвижвайки се към морето, си мислехме, че ще се плискаме сред вълните всеки ден. Наивно, успявахме да плуваме само няколко пъти в месеца. И всичко това, защото Mui Ne е известен със силните ветрове, а вълните понякога са твърде високи, за да влезете в морето. Така че, ако планирате ваканцията си в този курорт, забравете за ежедневното къпане в морето.
Ние веднага започнахме да се наслаждаваме на топлите лъчи на виетнамското слънце и след няколко месеца цялото семейство беше покрито с луксозен бронзов загар. Бях много горда с този благороден цвят: за пръв път в живота си бях толкова загоряла. Веднъж моята виетнамска приятелка, смутена, попита дали вече съм си купила чадър. „Какво, идва дъждовният сезон ли?“ – попитах изненадана. – Не, разбира се, но толкова зле си почерняла. Като селянка. А ти имаше толкова красива бяла кожа. Но не се притеснявай, просто се разхождай под чадър и можеш да си купиш страхотен избелващ крем от магазина.”
Фауна
През всичките 5 години, споделяхме дома си с кого ли не. Най-традиционните гости бяха бездомни котки и гекони. Но когато стадо жаби се нанесе в къщата ни в топла лятна вечер, това беше малко изненадващо. Земноводните се заселиха навсякъде, един особено упорит жабок обичаше да се крие в кърпата ми за баня. След като няколко пъти внимателно притиснах мократа крастава жаба към себе си, обвивайки се с кърпата, нищо не можеше да ме уплаши.
Мравките живеят навсякъде, но в същото време, подобно на супергерои, те са стремителни и неуловими. Изглежда, че в къщата няма нито едно същество, но щом падне троха, веднага нахлува цяло стадо. Горкият ми син все още не може да се отърве от навика да слага всички сладкиши и наистина вкусните неща в хладилника.
Делнични дни
Виетнамците живеят, работят и играят заедно. Тоест не можете да поверите работа само на един човек. Той веднага ще стане тъжен и ще изсъхне.
Спомням си, че веднъж се опитах да разделя камериерките, така че процесът на почистване да върви по-бързо. Те ме гледаха с толкова скръбни очи, че се почувствах истински убиец.
Отдих
Служителите също обичат да релаксират с целия екип. И за предпочитане на караоке или на пикник. Веднъж годишно, след празнуването на Тета (Лунната Нова година), със сигурност ще се организира корпоративно парти с традиционна храна и музика.
Веднъж бях на такова събитие, което се проведе от голяма строителна компания. Един от режисьорите се качи на сцената. Вече се подготвях за страстна мотивираща реч, когато той изведнъж започна да пее. Нещо много душевно и лирично. И цялата тържествена част се състоеше от такива музикални изпълнения.
Виетнамците обичат да пеят, по каквато и да е причина и по всяко време: в 5 сутринта или в 1 сутринта. Поради особеното изпълнение, всички мелодии малко си приличат. Веднъж наистина обидих приятелите си, като не разпознах „Yesterday“. Трябваше да разкажа тъжна история, че ужасни полярни мечки са стъпкали ушите ми в детството.
Веднъж със съпруга ми посетихме виетнамски нощен клуб. Беше незабравимо преживяване! Сигурно никога не съм чувала по-силна музика. Ясно е, че тук никой не си бъбреше, но, изненадващо, никой не танцуваше. Хората просто стояха около масите, гледаха диджея и според мен леко вибрираха в звуковите вълни, наслаждавайки се на акустичния масаж.
Чистота
Виетнамците са много чувствителни към поддържането на чистотата в къщата и на площадката. Всичко се почиства старателно с метла няколко пъти на ден. Дори пясъкът е пометен – много странна гледка. Но за съжаление никой не се интересува от чистотата на улиците и другите обществени зони.
Обичайно е да оставяте чехлите си пред прага, няма значение къде отивате: в къща, магазин, салон, хотел или бар. След това детето ми дълго озадачаваше посетителите на руски магазини, като изхвърляше обувките си на входа на магазина. Те носят предимно джапанки, следователно, напускайки заведението, можете да не познаете обувките си и да намерите нови.
Пазаруване
Размерите в магазините са отделна тема. В тропическите жеги бързо отслабнах и намерих така желания 36-ти европейски размер, но не мислете, че във виетнамските магазини се побирам в дрехи с размер М. Не, трагично замръзнах при размера L, който безмилостно развали цялото удоволствие от пазаруването.
Освен това семейството ни спортува с впечатляващи плавници. Аз нося 39-и размер, съпругът ми – 46-и, а синът ми на 5 години – 33-ти. Първият път, когато пристигнахме в магазин за обувки, целият екип по продажбите се събра да ни огледа. След дълги дискусии детето беше изпратено в женския отдел, аз в мъжкия, а съпругът ми, след ентусиазирана дискусия… в Хо Ши Мин.
В големите градове, разбира се, има магазини за всеки вкус и бюджет, но в нашето село търговският сектор беше представен от универсални магазини и туристически супермаркети. В първия се продаваше всичко – от играчки и битова химия до храна.
Освен това в същите магазини собствениците ядяха, гледаха телевизия, приемаха гости, спяха и живееха. Често стигам до бутилката сос, която търся, като внимателно прекрачвам спящите бебета или заобикалям приятели, пеещи караоке.
Храна
Виетнамска приятелка често ме глезеше със собствените си деликатеси. Обикновено беше фантастично. Но веднъж за вечеря получих купичка бульон, в която се носеше голямо парче сочно месо, а от приборите имаше само клечки. След като наблюдавах останалите дами, започнах, тропайки с клечките, да откъсвам парчета месо от костта. След 40 минути определено бях уморена. Най-неудобното хранене в живота ми!
Не можете да откажете храна във Виетнам. Те не само няма да настояват, но и ще бъдат смъртно обидени. Аз, против всичките си желания, трябваше да опитам яйца със зародиши, варени горчиви краставици, напитка от лимонена трева и други изкушения. Но най-поразителното преживяване наистина промени живота ми.
Поканиха ме на вечеря. С очевидна гордост ми подават купа скариди. Слава Богу, мисля, че днес няма да има изненади. Вземам една и – о ужас! – бедното същество е загубило цялото си тяло. Имам една глава в ръцете си, на която укорително блестят черни мънистени очи. Като цяло победих 3 парчета с мъченичество и сега не ям скариди под никаква форма.
Вечерята е предимно у дома, но също така е обичайно да посещавате кафенета веднъж седмично. Традиционните виетнамски заведения за хранене имат няколко характеристики. Първо, интериорът: обичайно е да се вечеря на малки пластмасови маси. Второто досадно малко нещо е, че всички боклуци от масата се бутат направо на пода: след като посетителите си тръгнат, те ще ги пометат.
Много ястия се пържат или готвят сами в малки керамични мангали. Отначало процесът изглежда сложен, но след това научавате малки трикове и вече не възникват трудности. Всички напитки се сервират придружени от пластмасови халби, пълни с невероятни количества лед.
Смята се, че във всички виетнамски магазини постоянно се мамят бедните туристи. Не знам, никога не съм го срещала. Още повече, че веднъж отидох на нашия пазар. Избрах цяла планина зеленчуци, 5 килограма, и вече си тръгвах. Изведнъж усещам как някой ме дърпа за ръката. Останалата без дъх продавачка, поклащаща глава с укор, ми подава забравеното ресто. Имаше 20 долара.
Ежедневието
Тук е трудно да се получат болнични за отглеждане на деца. Следователно, ако родителите не могат да оставят бебето при баба или леля, то ще бъде изпратено в градина. С цял пакет от различни лекарства, инструкции как да ги разпределят и, разбира се, куп различни микроби.
Във всеки курортен град, освен виетнамските детски градини, със сигурност ще има частни английски, френски и понякога руски. Това удоволствие не е евтино, но можете да намерите институция по ваш вкус. Веган, класически, експериментални, безплатни.
Виетнамките изразяват съчувствието си към други млади дами, като сплитат косите си. Обикновено по-младите роднини, приятелки и дори служители нежно сортират кичурите на по-възрастна приятелка, като ги сплитат в плитки или безмилостно издърпват сивата коса. Изглежда, меко казано, странно. И така се чувства. Но не можете да откажете подобна проява на грижа – това е изключително обидно.
Веднъж стоях на рецепцията и разговарях с гост от Германия. Изведнъж усещам, че някой нежно ме дърпа за косата. Челюстта на бедния германец падна. Обръщам се с лек ужас, а двете ми рецепционистки, усмихвайки се сладко, ровят в косата ми. Кошмар. Трябваше да му разкажа учтиво за местните обичаи.
Сватби
Веднъж бяхме поканени на истинска виетнамска сватба. Облечени официално, пристигнахме и видяхме такава картинка. На входа на празничната зала има малка опашка, а в самата стая гостите бавно стават от масите и си тръгват. Мислех, че има известно объркване с организацията.
Оказва се, че на виетнамските брачни церемонии обикновено има толкова много гости, че те са разделени на смени. Всяка смяна гости идва за 2 часа – за да ядат, пеят и пият, и в същото време да поздравяват младите. След това тези гости си тръгват и се появяват нови. Младоженците не сядат на масата, а обикалят всички гости и изслушват пожелания. По мое мнение, бедните деца не седнаха нито веднъж през целия ден. Булката също така трябва да сменя роклята си всеки път.
Сватбите обикновено се планират много месеци предварително. Много е важно да изберете правилната дата и да подготвите всички тържества. Фотосесията се провежда няколко дни преди самата церемония – празничната зала ще бъде украсена с тези снимки. Самите празници отнемат няколко дни, понякога седмица. След брака младите хора обикновено живеят в семейството на съпруга. Не мисля, че в големите градове всички тези обичаи все още се спазват стриктно, но в нашето село всичко се случи точно така.
Транспорт
В пиковите часове улиците са наводнени с всякакви мотоциклети, мотопеди и велосипеди. И въпреки че отвън движението наподобява хаотично преплитане на линии, в него има известна логика. Ако сте начинаещ, по-добре е да започнете да изследвате виетнамските улици следобед, когато по пътищата има по-малко хора.
Пресичането на голямата улица в Хошимин е истинско предизвикателство. Първият път стоях около 15 минути в ужас, съзерцавайки безкрайния трафик. Изведнъж усещам, че някой ме хваща за ръката. Обръщам се, мила бабичка стои, усмихва се съчувствено и безмилостно ме дърпа на пътното платно. В някакъв ступор я следвам. Грижовната виетнамка, без никакви ексцесии ме прехвърли на другата страна на улицата.
Собствената семейна кола във Виетнам все още е лукс. Причината за това са високите мита върху вносните автомобили, които бяха частично отменени само преди няколко години.
Най-популярното превозно средство е мотопеда. Цялото семейство може да се движи с него (могат да се поберат до 5 души), да транспортира стоки, хранителни стоки и дори доста обемисти животни. Например прасета.
Всяко приложение за такси като Uber предлага не само кола, но и мотопед като опция. Спомням си, че търсихме приемлив вариант за пътуване от Mui Ne до Хошимин, а най-евтиният вариант беше на мотопед. Онемяхме от такава перспектива.
Мопедът е истински железен приятел. Много собственици ги вкарват в къщите си през нощта.
Най-дългото ни пътуване с мотопед продължи около 5 часа (въпреки че тогава изглеждаше цяла вечност). След това винаги обличаме пуловери и дънки на път. По време на пътуването изгаряте без дори да го усетите.
Двуетажни автобуси се движат между големите градове. Технически те са едноетажни, просто седалките в кабината са подредени в 2 реда, една над друга. И въпреки че нямахме нито един проблем, мразех нощното пътуване с тези превозни средства. Шофьорите често се разсейват от телефона или си подремват.
Виетнам има само една основна действаща железопътна линия, от Хо Ши Мин до Ханой. Вагоните са разделени в 3 класи, като най-удобна е първата. Това е купе с 4 места. Влаковете имат само два минуса. Климатикът в купето работи безпроблемно, така че топлата шапка и чорапи могат да ви бъдат полезни през нощта, а спалното бельо се сменя само на последната станция на пристигане, тоест в Хо Ши Мин или в Ханой.
Къща
Намирането на къща в европейски стил в нашето село не беше лесно. Традиционното виетнамско жилище е с удължена конструкция, като подът и част от стените са с плочки. Помещенията са разположени така, че да ги духа вятърът. Повърхностите обикновено се боядисват със зелена или светлосиня боя. Те се опитват да не пестят от оборудване, но мебелите се купуват в минимално количество. Обикновено това е легло и ниска маса със столове. На масата пият кафе, но е обичайно да се яде на пода.
Особено ме трогна кухнята, където всичко беше от бетон и плочки, включително плота, рафтовете и шкафовете. Изглеждаше странно, но беше удобно да се мие.
Подходяща музика за любителите на йога.
