《Политическия боклук отново се готви да ни яхне》
Следя партиите, които вкупом отново се канят да щурмуват Парламента с добре познато статукво установено от добре познати лица с добре познати политически боклук, похвати. Нищо ново, нищо различно. И тази кампания със сигурност ще бъде сopy – paste на предишните. Ние, свидетелите на всички безобразия на политическия алианс за пореден път ще пием по една студена, а през зимата направо ледена вода и ще се правим на герои в социалните мрежи. Добре, че има фейсбук, та да има къде да протестираме без да пречим на елита. Убедена съм, че каквито и очаквания да имаме накрая ще се окаже, че сме се въртели в кръг, захапали опашките си. От години медийната машина се старае да разгради способността ни да разсъждаваме, да моделира мисленето ни, да направлява живота ни.
Нито една от политическите партии не е склонна да приеме задължителния вот, защото не е в техен интерес. Дори 4% – ната бариера е начин за кражба на гласове. Отказът да се броят хартиените отрязъци от машинното гласуване цели само едно: манипулиране на вота. У нас купуването и продаването на гласове е в такива размери, че се счита за престъпление, което дори се рекламира в медиите. Хората са объркани, не знаят кого си струва да подкрепят и в крайна сметка не подкрепят никого. Нека сме наясно. Не ние избираме, друг избира от наше име. Законът е такъв, че дори само твърдите електорати да отидат до урните, дори 20% да гласуват, нашата партокрация отново ще седне на банките в НС и ще ни управлява, независимо, че ще бъде избрана с изборни манипулации и фалшификации от средно ниво. Затова тях не ги е грижа нито за хората, нито за страната. Единственото, което ги мотивира е далаверата.
През годините кой ли не се пробва да ни „оправи“, кой ли не опитваше да ни превъзпита, какви ли не политически хамелеони ни разиграваха безнаказано и напълно необезпокоявани. Позволихме на дълбоката държава да ни вкара в коловоза на евроатлантизма с неговите забулени в тайна съмнителни морални ценности. И докато народът ставаше все по-беден и отчаян, националните богатства брутално се разграбваха от все по-нагъл олигархичен кръг. Здравеопазването се превърна в мръсна и долнопробна търговия. Образователната система останала на командно дишане е със затихващи функции. Зависимостта от чужди държави и слугинското поведение на управляващите ни постави в колониален режим и суверенитет под въпрос.
Политикани у нас колкото искаш, политици нямаме!
