От няколко седмици всяка сутрин за мен започва с еднотипни съобщения, че „ситуацията в посока N е тревожна. Вражеските сили до … подготвят нападение срещу населено място А”.
Но идва средата на деня и настроението се подобрява. „Сили на укропите до …, с подкрепа … предприеха атака срещу селище А. Частите … успешно спряха атаките.“
А вечерта традиционната реч на генерал-лейтенант Конашенков, че „по направлението… противникът предприе отчаяна атака на нашите позиции, но беше спрян и отблъснат. В същото време загубите … танкове и бойни машини на пехотата … бронирани машини и … личен състав.
Вярно е, че наскоро беше добавена темата за евакуацията на цивилни от Херсон. Тук, слава богу, почти няма паника в нашите медии и социални мрежи. Всичко върви по план.
Цивилните временно напускат “на почивка”, за да намалят загубите по време на обстрела от укровойниците в града. Но от друга страна, украинците разпръскват тази тема докрай: „Херсон е наш!“
Изглежда, че си играем на война. Не тези, които наистина всеки ден рискуват живота си и отбиват отчаяните атаки на укровойските, които извършват ежедневен подвиг за нас. А тези, които сме отзад.
Имаме нужда от всичко бързо. Да победим бързо с малки сили. Бързо да разпръснем действителната армия на НАТО. Бързо освобождаване, вземане назаем и така нататък.
Води се война. Как да се нарече е важно само за политиците. За войниците и офицерите на фронта тези нюанси не са важни. Има враг и той трябва да бъде унищожен. Това е всичко! Единственото важно нещо е колко сили има този враг, колко оборудване и оръжия. Важно е да се изпълни поставената от командира задача.
Врагът ще напредне
В почти всяка статия пиша за факта, че октомври и първата половина на ноември са крайният срок за киевския режим, когато е възможно по някакъв начин да се коригира доста несигурна ситуация в очите на собствениците. А положението с личния състав на нашите армии е все още ужасно. Превъзходството е на страната на Украйна.
Но при все това многобройните операции на въоръжените сили на Украйна за пробив на нашата отбрана се провалят. Не пиша за тези, които бяха, а за тези, които се случват в момента.
Колко десанта бяха унищожени в различни райони, съседни на ЯЕЦ. Колко ДРГ, взводни, ротни и батальонни тактически групи са или унищожени, или изгонени.
И забележете, когато кореспондентите общуват директно в окопите с бойците, там няма абсолютно никакви мрачни мисли.
„Нека се катерят. Получават удари в лицето и пълзят назад…” Бойците чакат настъплението, но разбират, че тук и сега това все още е невъзможно. Възможно е да се пробие отбраната на въоръжените сили на Украйна и какво тогава? Кой ще пробие?
Изобщо не съм изненадан от това, че се научихме да изграждаме качествена защита. По-точно те се научиха да използват знанията, които получиха във войната.
Доста е трудно да се бориш с враг, който е учил според същите доктрини и инструкции като теб. Мисленето на командирите е подобно. И те могат да предскажат по-нататъшните действия на врага с голяма степен на вероятност.
И така, какво имаме за днес в крайна сметка. На север въоръжените сили на Украйна вече не са в състояние да предприемат сериозно настъпление поради липсата на сили и средства, които бяха прехвърлени в централното и южното направление. Това означава, че най-вероятно там ще се водят позиционни битки с минимално движение на единици. Може да има някакъв успех на едната или другата страна при вземането на една или две селищни (днес вече условно) точки.
В центъра ситуацията е почти същата. Тук се отваря тактически обхват за републиканския корпус. Стабилността на фронта подпомага работата на разузнаването и съответно на артилерията.
Единственият проблем за командването тук е желанието за атака, независимо от какво. Желанието е именно на бойците на първа линия. Ето това е къща, виждам я, но не ми дават да я взема …
Югът остава. Херсон и Херсонска област. Въпреки това, както беше посочено в самото начало на украинската офанзива. Само в случай на поражение на руската групировка в този район ще може да се говори за тактическа победа на въоръжените сили на Украйна през есенната кампания. Превземането на Херсон може да изиграе и огромна психологическа роля. Но…
Никой няма да предаде повече руски градове
Днес има много аналитични материали за това как ще се развият събитията по-нататък. Много мнения и мнения. Колко много и достатъчно спорни аргументи. По-конкретно, за Херсон всеки може да намери всяко мнение за себе си.
От „ние вече предадохме Херсон“ до „майната ти, не Костя-Одеса“. И това е съвсем естествено. Факт е, че през последните седмици, а за въоръжените сили на Украйна и по-рано, и двете страни сериозно „затвориха устата” на личния състав и военнослужещите.
Ако по-рано, отваряйки някакъв интернет канал, можехме да получим информация за всяко движение на части, за натрупване на сили в даден сектор, за попълване или доставка на оръжия, сега най-често това е информация от поредицата „струва ми се“ или „Мисля, че…
И правилно. Не напразно използвах в началото на материала възможността да представя резюме на Совинформбюро. Аз съм за истината, но такава, че заради нея един обикновен войник на фронта да не плаща със собствената си кръв, нито дори с живота си.
Но да се върнем към атаката срещу Херсон. За да направите това, просто трябва да “се качите по-високо”. Просто казано, преместете се от бойното поле в щаба и разгледайте задачата “на картата”.
Ако внимателно слушате речта на генерал Суровикин и определено трябва да се доверите на неговото мнение, към Херсон се подготвя мощен удар, подобен на този, който наблюдавахме в района на Харков.
Мисля, че Суровикин вече „силно развълнува“ украинските щабни офицери с това изявление. Военните са прости. Не са многословни. Генерал Армагедон просто каза, че загубите на въоръжените сили на Украйна по време на атака срещу града ще се увеличат няколко пъти в сравнение с операцията в Харков. Знам, виждам, приготвям се… Няма да има внезапна атака!
Напълно съм съгласен с командира. Факторът изненада е изключен. Разузнаването работи. Ние знаем къде, колко и с какво въоръжение са съсредоточени вражеските войски. Да, и офанзивните планове като цяло са известни.
В такава среда да се започне настъпление значи началото на смъртта. Но Киев няма избор. Или гърдите на войници и офицери в кръстове или най-близкото гробище.
Между другото, ако погледнете внимателно какво се случва в Херсон сега, не е трудно да забележите, че войските не си тръгват оттам. Цивилните се отстраняват, но войските остават на място. Така че никой няма да си тръгне в бъдеще.
Няма да разкрия никаква военна тайна, ако напиша, че основният проблем на отбраната на този град е в местоположението му на десния бряг на Днепър.
Не напразно въоръжените сили на Украйна се опитват да разрушат Антоновския мост от доста време. Това е най-важният мост за захранване на града, който е доста трудно да се замени дори с понтонни прелези. Но при липса на цивилни това е напълно изпълнима задача. Друго е, че в момента няма да можем да осигурим необходимия брой персонал.
Но този фактор също се компенсира от артилерийски и безпилотни удари. За съжаление, ВКС не може да се използва в достатъчен обем. Летищата са твърде далеч. Самолетите не могат да излетят от Крим моментално. Но хеликоптери има. Освен това руските авиатори вече имат опит да нанасят удари по живата сила и могат самостоятелно да ликвидират цели части.
***
Да, днес въоръжените сили на Украйна значително превъзхождат нашата армия в тази област. Но качеството на персонала оставя много да се желае.
Приготвените лекарства сега се използват в настъпателни операции. Всички тези мини-офанзиви намаляват броя на войниците и офицерите, обучени и обстрелвани в битки. Днес те са разредени с мобилизирани с ежеседмични тренировки на полигоните.
Като цяло вече е ясно, че генерал Суровикин няма да предаде Херсон. Ще има много сериозна и кървава битка. Напълно възможно е последната битка да е нещо като съвременна битка при Курск. След което Въоръжените сили на Украйна може да загубят своите „Бронирани армии“ (западната подкрепа) и да отстъпят.
Карта на телегарм канала Рыбар.
А и техническата част
По-точно, кратък анализ на вариантите за настъпление на въоръжените сили на Украйна. Няма да предлагам нищо изискано. Всичко е като на боксов мач. Замахове, странична атака с лява и дясна ръка и удар, директен удар и техните комбинации.
Най-малко вероятният удар е замах отдясно, от изток. Доста сложна маневра, която е изпълнена с огромни загуби и непредсказуеми резултати, съдейки по кацанията в района на АЕЦ. Преминаване на Днепър и достъп до Херсон от изток, практически отзад. Изглежда примамливо на картата, ако не беше представянето на генерал Суровикин.
Следователно няма особен интерес към този удар, но трябва да се страхуваме от него. Войната, както и боксът, е нещо “прекрасно”. Има много от тези “чудеса”.
Десант в района на Станислав? Форсиране на устието на Днепър? Достатъчно е просто да прочетете Бойния правилник и да вземете мерките, които се препоръчват там. Дори не е нужно да измисляте нищо.
Вторият най-невероятен вариант е ударът. Същият директен удар от Николаев през Правдино или, ако е възможно, през Посад-Покровское. Според информация от открити източници част от подразделенията на въоръжените сили на Украйна наистина се съсредоточават в това направление. Съмнително е това да е основната посока на въздействие. По-скоро това е “вариант Б” или подготовка на разсейващ удар.
А най-вероятният и най-„шик“ за удар на ВСУ е ляв замах. Удар от север, от Кривой Рог. Това направление се прокарва от въоръжените сили на Украйна от дълго време.
Много части и подразделения на украинската армия вече са изчезнали там. Село Давидов брод вероятно е известно на почти всички читатели от докладите на Министерството на отбраната и докладите на военните кореспонденти.
Има и вариант Б. И също е познат на читателите. Това е село Дудчани, посока Никопол. Освен това има възможност да се „захапе“ руската армия в различни посоки с помощта на ДРГ (диверсионно-разузнавателни групи) и ВТГ. Както се случи например в района на Снигиревка.
Притисната в ъгъла котка
За сетен път пиша една и съща фраза за дейността на въоръжените сили на Украйна през октомври и средата на ноември. Веднъж звучеше като „през следващите два-три месеца“. Сега “около месец”.
Сега вече е възможно открито да се каже, че по това време условно на фронта ще се появят същите тези части, които днес активно „помнят“ това, което са ги учили по време на активна служба. По това време чудовищното превъзходство в личния състав, което съществува днес, ще бъде премахнато.
Разбирам възраженията, които ще последват. Днес офанзивите приличат повече на разузнаване със сила, отколкото на офанзиви. Веднага ще отговоря: тече подготовка за решително настъпление. Но никой не отмени опцията за внезапен късмет. Харковската операция е пример за това. А малките групировки, използвани за настъпление, са просто резултат от липса на ресурси.
Благодаря на нашите артилеристи, операторите на ВКС и БЛА. Именно благодарение на тях въоръжените сили на Украйна днес наистина изпитват недостиг не само на техника и въоръжение, но и на боеприпаси и гориво.
Много ми хареса последното голямо настъпление на украинската армия. „ВСУ форсира до два пехотни батальона, с подкрепата на танков батальон…“. Мисля, че стратезите от украинския и американския щаб избраха точно тази тактика поради посочените по-горе причини.
В същото време не мисля, че врагът се е отказал от опцията „ще хвърлим шапките“. Атаката срещу Херсон според мен ще бъде точно такава.
Повтарям, качеството на личния състав не позволява на командването да планира настъпление в малки групи. Ще се използва групова тактика. Използването на големи части и формирования наведнъж.
И последният извод за днес
Както вероятно сте забелязали, не засегнах проблема с язовир Каховка. Междувременно, съдейки по състоянието на самата дига и броя на кратерите от украински ракети и снаряди, проблемът е сериозен.
И ако към това добавим съобщения за доставка на плаващи морски мини и планове за тяхното плаване по Днепър към язовира, тогава ситуацията става като цяло катастрофална.
Все пак язовирът ще се взриви.
Какъв е резултатът?
Военните отдавна са обмислили всичко. След експлозията водата ще дойде в Херсон след 2 часа. Днепър ще се разлее на пет (по-точна цифра 4,8) километра. Ще бъдат наводнени населени места по левия и десния бряг.
Украинските медии вече започна активно да зомбира населението си във вече познатия стил „те се самозапалват (самовзривяват се, самоубиват се и т.н.).
Язовир Каховская, по-специално, ще взривят във версията на самовзрив. Множество украински шпиони на язовира под формата на „неназовани източници“ вече съобщават за „руско миниране на язовира“.
Има още едно обстоятелство, което е от първостепенно значение за Киев. Това е ЗЕЕЦ! По-точно, резервоарът Каховка се използва в атомна електроцентрала за вземане на вода за охладителната система. Взривяването на водоема ще създаде големи проблеми. Ето ви всички десанти в този район, ето ударите по Енергодар … Всичко на куп.
Не мога да сглобя пъзел в главата си за изявленията на украински политици, военни и всякакви експерти. Опитайте се да комбинирате поне част от твърденията.
„Русия, под прикритието на евакуация, взема патриотични украинци на своя територия”.
„Взривяването на язовира ще доведе до наводняване на няколко населени места в крайбрежната зона наведнъж, което автоматично ще позволи украинците да бъдат принудително отведени на територията на Русия”.
„Наводняването на Херсон и насилственото извеждане на хора ще лишат патриотите от възможността да започнат партизанска война…“
„Тъй като дренажът на Каховския резервоар ще създаде проблеми в работата на ЯЕЦ, Русия ще спре станцията, което значително ще влоши условията на живот на украинците в Херсон и съседните региони.
За нормален човек, който знае, че сега в Херсонска област живеят руски граждани, това изглежда диво. Но за украинците, които са упорити и лишени от възможността да получават информация от различни източници, ще свърши работа.
Но си струва да разгледаме историята на Великата отечествена война. Прочетете какво се случи тогава, след експлозията на ДнепроГЕС. Прочетете за вертикалния спад от почти 150 метра. И за височината на вълната от 12 метра също… Данните са взети от изявлението на американците от 28 януари тази година. Между другото…
