Помните ли слепия монах Хорхе, героя от “Името на розата” на Умберто Еко? Той беше готов на всичко, беше готов да убива, а накрая и сам да умре, само и само да не позволи хората да стигат до “неправилните” книги в богатата манастирска библиотека. Фанатизъм и ограниченост, маскирани като “вярност към Бога” – това представляваше Хорхе.
Сетих се за него покрай днешните евроатлантически вопли. Множество Хорхиевци са налазили телевизорите и изобщо всички медии. Без почивка обясняват коя е “единствено правилната” гледна точка. Заплашват, че всеки, който се отклони от евроатлантическия катехизис, заслужава най-строго наказание. Толкова откачен е фанатизмът на днешните Хорхиевци, че биха се съгласили дори и светът да изгори, така както изгоряха библиотеката и манастирът в “Името на Розата”, но да не се допусне съществуването на други гледни точки освен “правилните”.
Освен свободата на мислене, Хорхиевците най-силно ненавиждат смеха.
Нормално, фанатикът винаги е ужасно сериозен, както пише един друг голям съвременен писател Амос Оз. Така че най-добрата противоотрова срещу Хорхиевците е смехът. Просто им се надсмивайте. На сериозността, на това, че стоят на “правилната страна на историята”, на “евроатлантическата солидарност”. Присмивайте се на всичките глупотевини, с които са пълни главите им. Ще се побъркат.
Петър Волгин
