Натискът за предоговаряне на отделни мерки в плана за възстановяване расте
Натискът за предоговаряне на обещаните реформи и инвестиции в сектор “Енергетика” в Националния план за възстановяване и устойчивост става все по-силен. Вероятността да се стигне до промяна в отделни мерки е много голяма, като България вероятно ще се възползва от включването на нови глави към плановете за възстановяване покрай политиката на ЕС за енергийна независимост от Русия.
Това стана ясно от серия парламентарни питания към вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов и дебата по комисии за степента на готовност за изпълнение на плана. Парламентът задължи служебното правителство да внесе спешно очакваните законопроекти за второто плащане по плана, както и да изготви и анализ за основните рискове по отделните инвестиции.
В отговор на питания в рамките на парламентарния контрол и заседанието на ресорната комисия по Европейски въпроси вицепремиерът по еврофондовете Атанас Петканов даде да се разбере, че предоговарянето на отделни реформи, включително поетите ангажименти за намаляване на парниковите емисии при производството на електроенергия с 40% до 2026 г., е целесъобразно на фона на енергийната криза покрай войната в Украйна.
“Някои от нещата, които изглеждаха възможни и смислени преди една или две години, вече стоят по различен начин. Преотварянето на плана за възстановяване от служебен кабинет обаче не е редно и ще бъде грешка. Ние току що сме стартирали изпълнението. Нито една държава в Европа не е пристъпила към предоговаряне на плана си. Ще има много по-добра възможност това да се случи покрай RepowerEU. Очаква се механизмът да е приет в началото на следващата година и тогава би било смислено да се разговаря по тези теми”, коментира Пеканов.
От представени от екипа му данни пред парламентарната комисия по европейски въпроси стана ясно, че най-рисковите инвестиции в момента по линия на плана са свързани именно с енергетиката. Тук са проблемни мегапроектът за изграждане на батериен парк, проектът за производство на геотермална енергия, търгът за изграждане на нови ВЕИ мощности. При всичките има проблем с режима на държавна помощ, обясниха експерти пред комисията.
Това са и едни от най-спорните политически проекти. От ГЕРБ критикуват много остро проекта за батериен парк и производството на геотермална енергия, като Делян Добрев дори обвини предходното правителство, че тези проекти са “изтъргувани” с ЕК срещу неизпълними обещания за намаляване на квотите и либерализация на пазара на ток за битовите потребители.
Енергийната комисия в НС вече взе решение, което предстои да бъде гласувано и в зала, с което замразява планираната либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители. Планът предвижда това да започне постепенно от 2023 г. и в изпълнение на това от енергийното министерство предложи недообмислена идея за въвеждане на две тарифи за домакинствата, от която се отрече. Най-трудни ще са разговорите по отношение на намаление на парниковите емисии и съдбата на въглищните централи. Тук има и силен синдикален натиск.
