Онази, която ти пие кръвта.
Родина – това са просторите сини.
Парчето небе. И парчето земя!
Онази, попила кръвта на дедите.
И белите кости – и черните дни…
На майки сиротни попила сълзите –
изпратили рожби по чужди земи.
Родината, сине – това са полята.
Забрадките бели – и черния хляб.
Родина е тъмния вир на Реката.
И времето (с него си само богат!)
Родина – това е прегръдката, сине.
Последната! Дето след нея боли!
Огнището… Струйката дим от комина.
И топла постеля за зимните дни.
Родината, сине – са първите стъпки,
които си правил по първия сняг.
На вишната, старата – младите пъпки.
И щъркела, кацнал на двора по мрак.
Родината не е държавата, сине!
(която и тебе прокуди от тук!)
Родина са буквите в твоето име!
И мъжката сила на твоя юмрук.
Родина е, сине, тръпчивата болка,
(която ще сети и твойто сърце) 😢
Когато се скиташ по пътища голи –
с последния спомен за мойте ръце.
Родината, обич… Е топлата стряха.
И птицата, свила под нея гнездо.
Ръката ми бяла, която ти маха…
На залеза златното зарево.
Родина е ситна роса под звездите.
Гори заснежени, и златни жита.
Ръка на приятел – на майка сълзите.
И грубите длани на твоя баща!
Родина е бащино, топло огнище
и питка, опечена в топлата жар…
Изгубиш ли нея – изгубил си всичко!
Без нея си просяк! Дори да си цар.
Родина… Тя не е онази държава,
която ти пие със сламка кръвта!
Родината, обич… Е топлата пазва,
в която смирен си притихнал сега.
Родина са шепата дъхави билки –
набрани по Еньовден, рано в зори!
Шевиците пъстри на бащина люлка…
Родина не можеш да купиш с пари!
~ Гълъбина Митева ~
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
