“Отива си едно време, което нашите деца няма да помнят, а техните дори да споменават.
Отива си времето на едни тихи и кротки хора, живели скромно и отказали да станат част от бързия модерен свят.
Те избраха да довършат дните си, така както са ги започнали – в малките си къщурки на село, в тишина и спокойствие, на родната земя.
Сега селата ни пазят само останките и спомените на една епоха, в която хората бяха задружни, помагаха си и живееха смирено.
Макар да имаха малко, даваха много, защото знаеха цената на нещата.
За тях трудолюбието, почтеността, състраданието бяха истински ценните неща, а не трупането на нови и скъпи вещи.
Затова времето, забързано към своето бъдеще, ги остави в миналото.
Осеяна е с пустеещи къщи земята ни.
Като болест се разпростира обезлюдяването – къща по къща, село по село. Не ехти вече детски смях, няма глъч по нивите.
Дворовете са пусти-запустели, обрасли с трънаци и неизживяно време.
Няма ваканции при баба на село. Няма топли мекици и гонитба с петела на двора. Няма “до другото лято”.
Хубаво беше под жаркото слънце на село. Хубаво беше да се сгушиш в баба.
Небето беше ниско, а душите ни летяха високо.
Как да сме знаеели тогава, че ще сме едни от последните, които ще изпратят едно умиращо време…”
Янка Стефанова
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
