Какво стои зад думите на Тръмп за постигане на мир за денонощие
Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп смята, че настоящите американски власти водят планетата към ядрена война, докато има просто решение на проблема – и той самият може да постигне мир в Украйна само за 24 часа. Какво има предвид Тръмп – и защо изявления от този вид трябва да бъдат причина за безпокойство.
Преди няколко години, когато Доналд Тръмп беше президент на САЩ, социолозите откриха само три страни в света, чието население лично харесваше Тръмп. Това са (по различни причини) Израел, Полша, Русия – и присъствието на държавата ни в този списък като че ли се подразбира от само себе си. В крайна сметка бившият (сега) президент искаше да се „разбере“ с нас, когато в САЩ беше обичайно да ни заплашват и да слушаме демократите, че той направо си е наш агент, полковникът от ГРУ Доналд Фредович Козир.
Често дори онези руснаци, които се интересуват от вътрешната политика на САЩ (журналисти, блогъри и т.н.), искрено не можеха да разберат защо Тръмп не се толерира от повече от половината от страната му (той все още е най-непопулярният президент в следвоенната история на САЩ , Байдън го изпреварва по рейтинг на одобрение с 1-2%). В крайна сметка той в никакъв случай не е радикал, често говори разумни неща, а според резултатите от дейността си в Белия дом дори е успешен по отношение на икономиката (която, както се смята, е от първостепенен интерес на американските избиратели).
А сега: на фона на казаното от него и – главното! – това, което прави сегашното ръководство на САЩ, Доналд Тръмп изглежда е истински глас на разума, който се опитва да вразуми напълно полуделия американски елит.
След прехвърлянето на танкове в Украйна може да се отприщи ядрен конфликт, обяви той в четвъртък, реагирайки по този начин на новината, че 31 танка “Ейбрамс” са изпратени на ВСУ. В същото време действащият президент Джо Байдън смята снабдяването на Киев с танкове за мироопазваща мисия. А Пентагонът като цяло подчерта, че САЩ ще доставят танкове на Украйна, „докато Владимир Путин не реши да сложи край на войната“, и са готови за „дългосрочен план“.
Въпреки толкова впечатляващата разлика в полза на Тръмп, последните му изявления за нашия военно-политически конфликт много ясно и разбираемо илюстрират защо той е толкова недолюбван. Трябва да разберем как се чувства американецът, който реагира на Тръмп по телевизията с фрази като „Какво, по дяволите, плямпа този психопат!?!”
Тръмп казва, че е “доста лесно” да се прекрати конфликтът в Украйна. Междувременно е съвсем очевидно, че тук няма прости решения – ситуацията е трудна за всяка от страните. И фактът, че само Тръмп разбира всичко просто, трябва да бъде тревожен.
Ден по-късно Тръмп продължи темата и уточни: ако сега беше начело на САЩ, щеше да успее да разреши конфликта за 24 часа, освен това при него изобщо нищо подобно нямаше да започне.
Всъщност самовъзприемането на бившия президент, сякаш целият свят се върти около него, кара американците да крещят по телевизора, а някои дори да хвърлят неща по него.
За да не рисуваме отново сложността на гордиевия възел, започнал около Украйна (и руснаците, и украинците интуитивно разбират, че помирението няма да стане за един ден), нека припомним ключовия факт в тази ситуация: Доналд Тръмп наистина беше президент . И теоретично той имаше шанс да осигури уреждане на конфликта. Но той не го използва.
Мнението, че за да се изпълнят Минските споразумения, беше достатъчно да извика Владимир Зеленски или неговия предшественик Петро Порошенко във Вашингтон, е широко разпространено сред руските политолози (това също е опростяване). Явно и Тръмп вярва в нещо подобно. Но той имаше четири години, за да го направи – и нулев успех. И сега, изведнъж, за 24 часа.
По принцип етнополитическите конфликти не спират с едно щракване дори когато най-влиятелните хора щракат. Фронтовата линия има своя собствена атмосфера – и командирите, при определена интензивност на страстите, знаят как да „не чуят“. Но това е друг разговор, а сега говорим за конкретен политик, Доналд Тръмп, който дявол знае какво мисли за себе си.
Не може да се каже, че той не знае как, ако е много необходимо, да притисне американските лакеи с лице към масата. Такъв беше случаят например с Косово, когато под натиска на Тръмп косоварите подписаха вече без значение, но първото споразумение в историята, според което от сърбите не се изискваше почти нищо, но на албанците беше наредено да направят няколко крачки назад. Единственото неудобство, което сръбските власти трябваше да понесат във Вашингтон тогава, беше показателно неудобният стол, на който сякаш нарочно беше поставен президентът Александър Вучич.
Не може да се каже, че Тръмп изобщо не се е опитвал да се доближи до Украйна – той се опита, но главно за да изрови мръсотия ца Байдън. За това той беше импийчнат в долната камара на Конгреса, след което президентът реши да не засяга повече украинската тема. Ако вярвате на онези, които са работили с него и вече са успели да напишат книги за това, тогава Тръмп се е ръководил само от едно нещо – намерението да бъде преизбран, затова е избягвал всичко, което може да попречи на това.
Разбира се, можете да обвините Конгреса за всичко, което се случи, където целта беше да се предотвратят по-добри отношения с Русия. Но Конгресът си стои. И ако преди всичко беше толкова сложно, че Тръмп не можеше да го направи за четири години, какво се е променило сега, когато един ден трябва да е достатъчен?
Разбира се, един ден няма да му стигне, може би остатъкът от живота му няма да му стигне – дори и да стане отново президент (което е малко вероятно). Но той наистина иска да стане такъв и знае, че на мнозина в Съединените щати им е омръзнало да плащат сметките на Зеленски и затова изпълнява най-примитивния възможен политически трик пред публиката: обещава планини от злато, лъже за способностите си , хвали се без причина.
По принцип известният лозунг “Да направим Америка отново велика” е от същата серия. Просто за нас това е далечно и без значение – затова не мирише на лудост. Но нашият конфликт с Украйна и чрез нея с целия Запад е съвсем друг въпрос. През тази призма глупостта и егоцентризмът на Тръмп са ясно видими – както беше видима за десетки милиони американци преди.
И ако в същото време той самият, както се казва, не е глупак – значи смята всички останали за глупаци – и руснаците не по-малко от своите избиратели. Това е напълно безполезна база за приближаване до Гордиевия възел на нашия конфликт.
От това не следва, че конфликтът е безкраен – безкрайни конфликти няма. Но от това следва, че в обозримо бъдеще няма смисъл да се разчита не само на Тръмп, но и на други политици, които могат да дойдат на власт на Запад, разчитайки на гласовете на уморените от Украйна.
Това ще се случи, но няма да е скоро – в друга военно-политическа реалност. Междувременно единствената сила, която може да разреши конфликта в Украйна и прави нещо за това, са въоръжените сили на Руската федерация. Единствените, които могат да им помогнат, сме ние, останалите руснаци. Кръгът е завършен – и тази конструкция не предвижда Тръмп или друг магьосник, който лъже, че има бързи и лесни решения на изключително сложни проблеми.
Ако имаше, те приключиха именно когато Тръмп беше президент.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
