Замисляли ли сте се някога кои са известните хора в България? Певачки, боксьори, врачки, странни същества, дефилиращи от сутрин до вечер по телевизиите и социалните мрежи. Създава се усещането за държава на малоумните инфлуенсъри. Държава, в която Емили Тротинетката /която и да е той/, е по-известна от български ученик, взел международна награда по математика или учен от БАН, направил откритие. Държава, в която е по-важно поредният кубик силикон в бюстовете на певачките, отколкото културата, каквото е останало от нея.
Преди няколко дена стана един скандал, който ме потресе и стигнах до извода, че май вече нищо не може да ни спаси като народ. Същества с психиатрични отклонения, незнайно защо известни на всеки българин, се гавриха ПУБЛИЧНО, пред очите на много хора в един пловдивски МОЛ. Подиграха се нечовешки с едно момче с увреждания. Момчето с увреждания в случая е нормалния човек в тази групичка. Жертва и човешко същество, подложено на унижения от изтрещели закриляни от жълтопаветните медии и общество психясали плазмодии, които занимават цялата държава с отклоненията си.
Дори не искам да си представям как се е чувствало това момче – заплашено, унижено….как ли се е чувствала майка му. Днес навсякъде веят имената на тези, които са извършили гаврата. Стават още по-известни и дори вече си имат защитници. А момчето? Кой от всичките, присъствали на тази гавра, каза дори дума да го защити? Кой се намеси? Кой отиде да зашие един зад врата на изтрещялото същество с тротинетката, което според мен няма нужда от лечение, а от здрав пердах за наместване на чакрите и просветляване на съзнанието?
Всички вие, които сте присъствали там и сте МЪЛЧАЛИ, сте виновни. Страхливци, които повече се притесняват какво ще кажат малоумните инфлуенсъри, а не да спасят от унижение един човек, който не може сам да се защити. Подобни сцени съм виждала и в социалните мрежи – ученички се пребиват взаимно като кучета, а останалите снимат и подвикват отстрани.
Превърнахме се в животни. Дори не в животни, защото дори хиените защитават събратята си. Кал сме. Като общество сме напълно загубена кауза.
Много пъти е казвано, че едно общество и нация се познават по това как се отнасят към беззащитните. Българите убиваме беззащитни животни заради удоволствие от мъките им, подминаваме падналите на улицата дори без да се поинтересуваме какво се е случило, гледаме сеир, когато пред очите ни пребиват някого и снимаме, смятаме за забавно изтрещели и долни същества да се гаврят публично с едно болно момче.
Ние вече сме мъртви като народ. Само тук-таме са останали малко човеци, които се опитват да спасят остатъците от това, което някога беше народ.
Мен ме е срам. Срам ме е от народа ми. Защото се е превърнал в скот!
* Мислех да публикувам снимката с гаврата, но е недостойно. И призовавам всеки един и всяка медия да я махнат. Или поне да махнат лицето на момчето. Срамно е да разстространяваме унижението му.
Елена Гунчева-Гривова
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
