Историята с Габриел стана нещо като „хубава работа, ама българска“. Нашата еврокомисарка тръгна към София да става премиер, но не е изключено да стигне до позицията „политически ангажирана домакиня“. Още не седнала на стола на Дондуков-1 брюкселската бюрократка поиска главата на Гешев. И направи груба грешка защото се поведе по акъла на Борисов, който все още не е разбрал, че не може да си разиграва коня както преди. Неговата груба грешка е, че все още се вживява в ролята на сив кардинал. А това дразни американците, които вече не го харесват и му кроят отдавна кюляф. С гушкане на новия щатски посланик работата няма да се уталожи. Човекът не е такъв. Не е Херо. Борисов трябваше да се кротне в парламента и да положи максимум усилия да минимизира предстоящите персонални имиджови щети и не само. А те предстоят. Борисов вече е токсичен за ГЕРБ. Гешев се оказа твърд орех за неговите противници. Върна се от САЩ и направи изявление. Спокойно, уверено и със самочувствие контраатакува Борисов, Радев и други. Нямаше вид на изплашен от искането на Габриел да го уволни. Явно не блъфира. Главният прокурор атакува Борисов директно, а Радев косвено. Предложението (ако е истина) на Борисов да го направи посланик подсказва, че босът на ГЕРБ играе в комбина с президента. Бойко няма позиция да предлага посланици. Още по-малко да ги командирова в чужбина в някое наше посолство. Нинова явно е подочула нещо смущаващо и набързо се смота от хоризонта. Отказа да играе в схемата на Борисов. Много й се искаше да бъде „резервна гума“ в правителството с мандата на ГЕРБ, но след като усети, че корабът потъва…поиска да се консултира с партията. Ще тупа топката и ще пее старата песен „Щастието идва сал веднъж и ти казва здраво дръж“. Нинова е в същата позиция като Борисов. Като политик най-хубавото не й предстои. То отмина безвъзвратно. В живота втори дубъл няма. В ужасно глуповата позиция изпадна Сарафов. Той явно все още не е разбрал, че вътрешнополитическият пейзаж се е променил чувствително и Борисов повече не е „голямата работа“. И проигра всичко, с което разполагаше на своя тезгях. Циркът в този парламент ще си отиде, но клоуните остават за следващата поредна антиселекция.
