В неделя баща ми имаше рожден ден и реших вместо кафе, да се трансформираме за кратко в буржоа от Оборище, и да си вземем матча лате.
Сядаме и нося зеленото лате със сърчице отгоре, само дето розови фламингота не плуваха. Баща ми гледа подозрително и отпива.
Аз: Усещаш този порив на интелектуалност, този приток на деонтология по Кант, на битието от Хайдегер, на онова бунтарство от светая светих на паветната философия – Георги Г.?
Тате: Има вкус на настъргана неузряла кора от пъпеш. В Сирия отдавна ползваме такива неща, храним животните с тях.
Аз: Абе, тате, това е далекоизточно питие на мъдростта и високата класа. Усещаш ли как извира русофобията и чувството за справедливост в теб, как ти иде да репортваш и да се бориш със злото, да обвиняваш за всичко орките?
Тате: Има вкус и на трева. Сигурен ли си, че не я събират от парка Заимов и не я сушат? Как така струва 6 лева?
Аз ( вече изпил матчата): Отивам да се боря с кремълската пропаганда като псувам Волгин във Фейса, ще отворя сметка с биткойни за спасяваня на калинките и ще покарам малко тротинетка…
ФДФ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
