И този път “журналистите” със заешки душички, пълни със страх за хилядарките заплати и липса на каквато и да е професионална чест, както и най-елементарно човешко съчувствие към наши сънародници, някои даже техни колеги, гръмовно ЗАМЪЛЧХА😡
Браво, страхливци, как спите спокойно. Вашата професионална организация излезе с декларация, а вие мълчите. А пред зеленски подпиквахте от захлас и възторг😡 За онзи смешник Христо Грозев – ортак на Пеевски, правихте филми и репортажи, беше първа новина, леехте хвалебствена дитирамби и публично страдахте, че бил обявен за издирване от Русия😂😂😂😂😂😂
Толкова жалка клетост у хора, работещи в национални медии…
Има една хубава притча за хубавите и трудните моменти в живота. Същината й е “и това ще мине”. Та, и това ще мине, ще дойде друго време, мислете за това.
Какво ще ни се случи и пред какви трудности ще ни изправи животът ние не знаем, често не зависи от нас, но как ще преминем през тях – дали с достойнство и съпричастност /а не фб съчувствие със смяна на байрака/ или със страх за заплатката и постчето и слушайки указанията в слушалките, решаваме ние.
За вас специално едно добре познато стихотворение
КОГАТО НАЦИСТИТЕ ДОЙДОХА ЗА МЕН
Мартин Нимьолер
превод: Борис Борисов и Александър Ножаров
Когато нацистите дойдоха за комунистите,
аз мълчах;
не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите,
аз мълчах;
не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзите,
аз мълчах;
не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите,
аз мълчах;
не бях евреин.
Когато дойдоха за мен
– вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
