Федералното правителство на Съединените щати е взело толкова много заеми, че през изминалата година му се е наложило да похарчи една пета от всички събрани пари само за покриване на лихвите по дълга, които възлизат на почти 880 млрд. долара.
Американците са платили с около 450 млрд. долара по-малко данъци върху доходите за годината, което постави правителството в капана на фискалната криза. Страната е на ръба на дългова спирала, която може да прерасне във фискална криза или хиперинфлация, твърдят няколко икономисти пред The Epoch Times.
„Проблемът е сериозен, защото, както и да го наречем, данъкоплатците плащат лихви по натрупаните дългове“, казва Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джон Хопкинс“. „Накратко, те плащат нещо за нищо.“
Конгресът трябва драстично да ограничи разходите за дефицита, за да вдъхне доверие на инвеститорите, които изглежда губят вяра в способността на Америка да изпълнява задълженията си, смятат някои икономисти.
„Дефицитното харчене на правителството на САЩ е състояние на бягство“, казва Марк Торнтън, старши научен сътрудник в класическия либерален институт „Мизес“. „Размерът на парите, които теглят назаем, е на изключително високи нива и не изглежда да има някаква регулация или дори леки опити за ограничаване на разходната част на фискалното уравнение.“
Държавният дълг ще надхвърли 33 трилиона долара през фискалната 2023 г. (12-те месеца, които приключиха на 30 септември). Това е с около 1,7 трилиона долара повече от предходната година. Лихвите по дълга нарастват постоянно от десетилетия, макар и с относително бавни темпове, като през 2019 г. достигнаха около 570 млрд. долара от около 350 млрд. долара през 1995 г. или годишното увеличение е от около 2%.
С нарастването на правителствените разходи по време на пандемията от Ковид-19 и последвалото увеличение на лихвените проценти от страна на Федералния резерв разходите по дълга нараснаха с повече от 50% между 2019 и 2023 г. През изминалата година той вече надхвърли целия военен бюджет.
Очаква се разходите да продължат да нарастват, тъй като старият дълг, емитиран при ниски лихвени проценти, е с настъпил падеж и се прехвърля към по-високи лихвени проценти.
Макар че правителството плаща част от лихвите на себе си, тъй като държи около 20% от дълга в различни тръстове и фондове, лихвите от тази част от дълга трябва да покрият бъдещите разходи по програми за здравно и социално осигуряване.
Ако правителството иска да вземе заем, без да влошава инфлацията, то трябва да намери кой да купи дълга с наличните долари.
Доскоро това не беше проблем. Въпреки че предлага нищожна лихва, Държавните ценни книжа на САЩ служеха като сигурна инвестиция – хедж срещу риска и незаменимо обезпечение в сложните инвестиционни схеми на финансовите пазари.
„Държавните ценни книжа на САЩ се смятат за най-сигурния актив. Днес това все повече не е така“, казва Е. Дж. Антони икономист и изследовател в консервативния мозъчен тръст The Heritage Foundation.
На 9 ноември Министерството на финансите проведе най-лошия аукцион на 30-годишни съкровищни облигации от повече от десетилетие, тъй като инвеститорите поискаха премия, за да купят облигациите. Търсенето е намаляло с почти 5% спрямо предходния месец.
През август рейтинговата компания Fitch понижи рейтинга на САЩ до AA+ от AAA. На 10 ноември друга рейтингова компания Moody’s също понижи рейтинга на САЩ, като оцени перспективата за дълга от „стабилна“ на „негативна“, аргументирайки се, че поляризацията в Конгреса вероятно ще попречи на фискалните реформи.
„Днес хората все повече осъзнават, че американските съкровищни облигации не са никак сигурни“, казва Антони.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
