„Мавзолеят на Георги Димитров трябваше да бъде преобразен и използван.
Там са вложени милиони.
Това да съборим сграда и да използваме после подземията й звучи наистина безумно“, заяви пред NOVA бившият зам.министър Любка Качакова. „Според юристи Бакърджиев може да бъде съден. Той е подписал за унищожаването на една сграда, която не му е бащиния“, смята тя.
„Къде го тоз титан на валяците?! Къде е лицето Евгени, който се катереше по покривите да гледа събарянето на Мавзолея? Искам да му връча кирка и лопата. Да го пусна в подземията и той собственоръчно да ги превърне в „художественото пространство“, за което сега напоително ни осведомяват сутрин, обед и вечер…“, написа Качакова и във Фейсбук
„Тази сграда беше символ на всичко онова, което ние намирахме за неприемливо“, контрира Методи Андреев, който беше в основата на закона за премахването на комунистическите символи и паметници. По негово мнение мавзолеят е бил взривен „непрофесионално“ и „гротескно“.
„Разрушаването на Мавзолея не е чак такава загуба. Някои сгради, които са символи, трябва да бъдат премахнатои. Сега го няма и обществото е разделено. Представете си, ако го имаше. Той беше натоварен с изключителен негативизъм заради мумията, която беше там“, подчерта той. „В центъра на София, столицата на една православна държава да има гроб, е недопустимо“, убеден е Андреев.
Мавзолеят на Георги Димитров е построен през 1946-а година веднага след смъртта на комунистическия ръководител. Масивната сграда е вдигната за рекордните 6 дни. 50 години по-късно бързото строителство се оказва изключително издръжливо. Пак 6 дни трябват, за да бъде съборен един от най-ярките комунистически символи в центъра на столицата. Събарянето става по нареждане на строителния министър в правителството на СДС Евгений Бакърджиев, който по това време е и вицепремиер. „Повечето неща, които ни разделят в тази държава, трябва да вече да не ни пречат“, аргументира се тогава той.
Обществото е разкъсано – на сини и червени, на поддръжници и на противници на идеята за заличаването следите на Мавзолея. Така са и партиите в 38-то Народно събрание. На 21-ви август 1999-та година първият взрив оглушава софийските улици.
Опитът се оказва неуспешен. Детонацията успява единствено да наклони сградата. Следващите 6 дни преминават с нови взривове и нови опити сградата да бъде заличена. И тя пада – на 27-и август.
Близо 20 години след този взрив обаче обединението не идва. И днес Мавзолеят като символ на един период, продължава да разделя и партиите, и обществото.
