Европа на борба с „проруските инакомислещи“. Отказът на Австрия да изгони руски дипломати бе приет в Европа и Великобритания като истински бунт против солидарността на Запада. Австрия не е единствената страна от ЕС, съхраняваща симпатии към Москва и тези страни имат причини да вървят против Брюксел. Но европейските чиновниците готвят нови методи за борба срещу „проруските инакомислещи“.
Австрия изрази желание да стане посредник между Великобритания и Русия в диалога по „Случая Скрипал“. Това заяви външният министър на страната Карин Кнайсел. Тя напомни, че Австрия „през 1995 г. влезе в ЕС като държава с неутрален статут“ , затова и е „лице за връзки за всички участници“.
Кнайсел подчерта, че Австрия няма да прибягва до изгонване на руски дипломати, „защото в критическите ситуации е крайно необходимо да се запазват каналите за диалог“. Ако вината на Русия за отравянето на Скрипал и дъщеря му се докаже, тогава на „основата на Конвенцията за забрана на химическото оръжие може да се разработи механизъм за предприемане на многостранни действия“, подчерта тя. Иначе казано, Виена на практика косвено е заявила, че Австрия смята за все още недоказани обвиненията по адрес на Русия
Заради позицията си Виена бе подложена на тежък натиск и критика. Както отбеляза Кнайсел, британският посланик няколко пъти се и опитал да постигне промяна в позициите на Австрия. Освен това различни европейски политици активизират нападките си срещу Виена в своите речи и постове в социалните мрежи. Така дипломатите от Великобритания и другите страни от „единна Европа“ в интернет заявяват, че „Австрия подпалва мостове“ и „неутралитетът на Австрия е несъвместим с членството в ЕС“. Позицията на Австрия по „Случая Скрипал“ е „абсурдна, в крайна сметка става реч за солидарност от страна на ЕС, според която, очевидно, по заповед на Русия е извършено нападение“, заяви пред Deutsche Welle членът на германския „Християн-демократически съюз“ и депутат от Европарламента Елмар Брок. Друг депутат от ХДС Давид Макалистър заяви, че Австрия наравно с всички държави от ЕС трябва да демонстрира пълна солидарност с Великобритания.
Освен Австрия към подобни антируски мерки не пристъпиха и Люксембург, Гърция, България, Словения, Словакия, Кипър, Малта и Португалия. Решителен отказ да участва в това изрази и членката на НАТО Турция
В симпатии към Русия в Европа уличиха и други страни. Британският журналист Джон Лойд на страниците на Irish Examiner заяви, че Италия е „най-влиятелния елемент в групата на пропуските европейски политици, към които може да се отнесе министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас, лидерът на френската партия „Национален фронт“ Марин льо Пен и ръководството на „Алтернатива за Германия“.
Британецът посочи, че в резултат на последните парламентарни избори в Италия, преобладаващо мнозинство от гласовете получават „популистко-националистически“ партии, които „открито се придържат към проруски възгледи“, в частност движение „Пет Звезди“ и „Северната лига“. В случай, че се обединят, те ще имат три четвърти от гласовете на електората и страната ще се превърне в „най-голямата русофилска демокрация в Европа“, предупреждава журналистът.
По-рано премерена политика по отношение на Русия води и Германия. Особено стопляне се наблюдаваше, когато се разкри, че американските специални служби подслушват телефона на германския канцлер Ангела Меркел. Но, въпреки това, че по някои въпроси като, например, газопровода „Северен поток- 2“ има някакво запазено припокриване на интересите между Русия и Германия, като цяло Берлин заема все повече и повече антируска позиция. Така в четвъртък Меркел и министър-председателят на Великобритания Тереза Мей в телефонен разговор се съгласиха, че е необходимо до продължават съвместната работа по „противостоенето на засилващата се агресия от страна на Русия“.
По този начин, симпатизиращият към Русия лагер в ЕС след случая Скрипал го чакат изменения. Симпатии към Москва в момента изразяват „южняците“ – Италия, Испания, Португалия, Гърция, България, Кипър, Малта, а също така Чехия „с проруското си правителство“ и Австрия, която иска да стане нов мост между ЕС и Русия“, заяви пред германския политолог Александър Рар. „Това се обяснява с факта, че в тези страни няма геополитически амбиции по отношение на Русия“, смята той.
Но част от тези страни са принудени да отстъпят под натиска на Великобритания и САЩ. Както подчертава италианският публицист и бивш депутат от Европейския парламент Джулиано Киеза в момента най-активните страни в лагера на „русофилите“ са Австрия и Италия.
Италия е отдавнашен привърженик в Русия и макар и да изгони двама руски дипломати, това не значи, че е променила позицията си, подчертава Киеза. Според него това е направено под натиск от страна на Великобритания и САЩ, а самият Рим никак не е искал да прави това. „Сега нямаме правителство и никой не знае кога ще се формира такова“ посочва събеседникът, подчертавайки, че заради това италианската политика засега се намира във висящо състояние. Във връзка с това, Киеза смята, че в момента именно Австрия е лидер на проруския лагер в Европа.
Рар смята, че основният русофил в Европа всъщност сега не е Австрия и не е Италия, а Гърция. Според експерта, двете страни от „стария Запад“ няма да бъдат допуснати от Европа и САЩ да провеждат самостоятелни проруска политика (както вече видяхме с италианския пример), докато гръцкият министър-председател Алексис Ципрас по време на срещата на високо равнище в Брюксел „открито излезе с критика към британската позиция, заявявайки, че тя не го удовлетворява“. „Засега Гърция е единствената страна, която може да се изправи срещу антируската политика. Освен това страната има големи културни и религиозни връзки с Русия“, посочи събеседникът.
„Виена, Рим и Атина няма да последват Великобритания, защото чувстват натиска на общественото мнение, а обикновените граждани симпатизират на Русия и на нейния лидер Владимир Путин“ , подчертава Киеза. Освен това бившият евродепутат отбеляза, че в Австрия, Гърция и Италия съществува разбирането, че сътрудничеството с Русия е много по-изгодно от конфронтацията.
Европейският съюз обаче активно се бори срещу инакомислието. “Сега страните, които изразяват съчувствие към Русия, нямат възможности да увеличат влиянието си. Европейската бюрокрация сега ще промени правилата на играта. По-специално, тя ще се опита да премахне нормите, според които гласуването за външната политика и сигурността в ЕС се гласуват с консенсус, а не с мнозинство. Това нововъведение е необходимо, за да печели мнозинството, а засега мнозинството се отличава с антируска реторика“ смята Рар.
Политологът е убеден, че Москва действа разумно, като не реагира твърдо на действията на ЕС. „Не са необходими никакви силови методи за действие. Мнозина вече разбират, че решението е взето на празно място – без факти и без доказателства. На този фон ситуацията може да се успокои. А Русия може да помогне на симпатизиращите ѝ страни в ЕС, като докаже меко своята правота“, поясни той.
