Статистика показва жестоката истина за управлението на Борисов. За 10 години България се е стопила с близо 450 000 души, отчете днес Евростат.
За 8 години Унгария е пораснала с 1 милион унгарци, похвали се преди седмица Орбан.
За 10 години смъртността в България е нараснала с 14%.
За 8 години раждаемостта в Унгария е скочила с 45%!
Ние угасваме бавно като восъчна свещ.
Унгарците растат бързо като гъби след дъжд.
У нас за 28 години 900 000 българи са напуснали страната.
В Унгария за 8 години са разкрити 800 000 нови работни места
Ние ядем чушки от Турция, домати от Гърция и чесън от Китай.
Унгарците изнасят за Китай по 2 милиона патици и 70 000 тона месо всяка година, а на всеки 2 минути произвеждат по един мерцедес.
Ние засаждаме всяка пролет лалета и храсти в дупките по пътищата.
Унгария прави влак-стрела по трасето Будапеща-Белград.
Ние се молим Гинка да не ни вдига цената на тока с 51% .
Орбан в Унгария свали с 25 % цената на тока, газта и консумативите за бита…
Да изброявам ли още?
У нас затворници бягат затворите, лекари – от болниците и учители – от училищата.
У нас никой не се стряска от тези стряскащи факти.
А те са най-точната оценка за най-страшния провал на държавата!
Те са най-верният израз на нашето разочарование, на разбити илюзии и проиграни надежди.
В тях са вградени хиляди съсипани човешки съдби, разплакани очи и провалени животи.
Но в България никой не се стряска от това.
Никой за нищо не е виновен. Няма Правда, няма Възмездие, няма Морал.
И няма Напредък!
Крадците си крадат, убийците – убиват, мутрите ги славославят.
Нямаме Път. Свободата стана слободия.
Агресията – норма.
Депутатите живеят от мандат за мандат.
Партиите – от избори за избори.
Правителството се е вторачило в европредседателството, което след три месеца свършва. А после? Никой не казва.
Президентът влезе бързо в коловоза на нищоправенето – едно коремно, две кебапчета, три рокли и няколко поста във фейса. Промяната се превръща в мираж. А се изтъркаля година и половина от мандата му.
Министрите изглеждат отчайващо, оплетени в гафове като патета в кълчища – с абсурдни обяснения за провалите си, с неадекватни действия и управленски погроми. Толкова знаят, толкова могат. Избрани по лоялност и по квотност.
Чакат Борисов да ги сръчка. Правосъдната – за да ѝ светне, че затворите у нас са като врата у поле, външната – за да се задвижи за българин, грозящ го затвор в САЩ, вътрешният – да си оправи границата, социалният и здравният – за да се справят с корупцията в ТЕЛК.
Държава на ръчно управление.
Държава на дупките.
На бегълците.
На войнстваща посредственост и убийствено властолюбие.
На мижитурки и безчестници.
Държава без цел. С ужасяващата перспектива, че след няколко десетиления може да остане и без граждани!
Общество без посока. Което за пореден път гледа как да оцелее.
Страна без визия.
Опасявам се – и без бъдеще!
Ще се стресне ли някой от това?
Ще седнат ли всички на една маса, за да спасят живота на България?
