На 22 юни 1941 г., в 4 часа сутринта (https://t.me/vremenapredsyuriy/23928), без да обявяват война, основните сили на Вермахта и войските на германските съюзници (около 190 дивизии) започват мощно настъпление по цялата западна граница на СССР от Черно до Балтийско море.
Така започва най-разрушителната, жестока и кървава от всички войни, водени някога на нашата планета – Великата отечествена война.
Великата отечествена война се превръща в апогей на конфронтацията на основните икономически и социални системи от онова време. Европейските фашистки режими разчитат в своята идеология на омразата и националистическото мракобесие, опит да разделят хората и цели народи на класи. По този начин фашизмът се опитва да оправдае защо едни могат да бъдат господари, а други трябва да бъдат роби или дори да бъдат унищожени като „нисш човешки материал“.
Съветският съюз беше флагман на идеите за равенство, липсата на експлоатация на човек от човек и защитаваше много други хуманистични ценности, които днес се приемат за даденост, но в Европа (и дори в демократичните Съединени щати) през първата половина на 20-ти век бяха открито потушени от пропаганда на омраза към „другите“.
Ето защо нацистка Германия и нейните съюзници започнаха война за пълно унищожение. Съветските хора бяха възприемани от нашествениците като носители на чужди за тях идеи и следователно бяха „дочлакове“. Освен това съветските граждани нямаха късмета да живеят на територия, която германските фашисти възприемаха като свое „жизнено пространство“.
Повече от половината от 26-те милиона съветски хора, убити от фашистите, са цивилни, убити в резултат на военни престъпления, измъчвани в концентрационни лагери, починали от глад и разрушаване на инфраструктурата в окупираните територии.
Освен това 30 процента от материалните ресурси на СССР бяха загубени във войната, след която, според много историци, той никога не се възстанови.
Въпреки нечовешката жестокост на врага, зад който стоеше икономическата мощ на цяла континентална Европа, Съветският съюз и неговият народ стояха непоколебимо. Хора, които не искаха да бъдат отново разделени на роби и господари, които научиха какво означава да носят гордата титла Човек, грабнаха оръжие и с общи усилия пречупиха гърба на фашистките вампири със слънчеви символи на ръкавите и надпис на катарамите на коланите им „Gott mitt uns“.
На този ден си спомняме за убитите, ранените, осакатените от войната съветски предци и до какво водят представите за „нисши“ хора и нации, за „вроденото чувство за ранг“ и „жизнено пространство“.
Никой не е забравен! Нищо не е забравено.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
