Инфлация по български: замразени заплати, свободни цени
В свят на сложни икономически зависимости и глобални кризи, България изглежда откри свой оригинален модел за борба с инфлацията: заплати не се пипат (освен ако не е за стопиране), цените – нека си хвърчат. А ако някой пита защо, винаги има отговор. Понякога даже в 8 сутринта.
Стъпка първа: заплатите в бюджетната сфера – да им натиснем спирачката
Бившият премиер Иван Костов, който отново се върна на икономическата сцена с диагноза и рецепта, предупреди, че инфлацията у нас не е овладяна. И причината не е само в лошата съдба или световните цени, а и в неразумна политика: „проинфлационна политика днес се реализира чрез увеличени заплати и социални плащания без съответно повишение на икономическата ефективност“.
Според него, трябва „да се стопира увеличаването на заплатите в бюджетната сфера“. Защото дефицитът, който се задава, „ще се пребори трудно“, а ще трябват поне две години за стабилизиране.
Ама, разбира се! Тия в бюджетната сфера се оядоха. По данни от края на миналата година, например в РИОСВ Хасково, хора с висше образование и 20-годишен стаж взимат горе-долу по 1 400 лв. И са и нахални тия от бюджетната сфера – не само че работят с под 1 500 лв., а и протестират, защото 5% увеличение не им стигало. Така де, нали трябва да се борим с инфлацията!
Стъпка 
Стъпка втора: цените – вдигайте ги, докато е време
Следващата логична стъпка идва от бившия финансов министър Асен Василев. Той обясни, че в предложения законопроект за еврото са включени мерки, които ще замразят цените на основни стоки за 18 месеца. Но! Предупреди съвсем откровено:
„Най-естественото нещо е всяка фирма да вдигне главоломно цените на продуктите си, преди да влезе това решение в сила, защото липсва всякаква дефиниция за икономическа обоснованост.“
Перфектно. Идеята е блестяща: хем да замразим заплатите, хем да дадем сигнал на търговците да вдигнат главоломно цените. Класика в жанра. И ако някой пита кой е виновен после, ще му се обясни, че това било „естествено поведение на пазара“.
Стъпка трета: ценови бюлетин – всеки ден, по часовник
Тук в уравнението влиза и Ивайло Мирчев от „Да, България“, с едно от онези предложения, които звучат така, сякаш са измислени на семинар в coworking пространство между две соеви латета. Той обяви, че според техния „десен пакет от мерки“, решението минава през:
„Всяка сутрин, в 8 ч., цените в магазините да бъдат обявявани.“
Коментар: Прекрасна идея. Възможни реализации:
Човек с барабан (в краен случай аз – имам родов опит, прадядо ми е бил Йордан Барабанджията) обикаля сутрин улиците и вика цената на киселото мляко, дамските превръзки, тоалетната хартия и виаграта.
В 08:00 ч. се прекъсват програмите на БНТ и БНР и започва извънреден бюлетин с цени на праскови от мегдана в Драчево и чернокопа от Сарафово.
Самият Мирчев започва ежедневни лайфове във Facebook, в които съобщава цените, громи кремълски тролове и ни уверява, че всичко е наред, защото идва еврото.)
Петъчна доза оптимизъм:
А кой друг, ако не Бойко Борисов, да завърши този парад? Лидерът на ГЕРБ заяви следното по повод еврозоната:
„Както сме влезли в еврозоната от 1 януари, така може и да излезем.“
Борисов дали не се е присъединил към „Възраждане“?
Или просто, както винаги, си запазва правото на изход.
Все пак, ако вярваме, че той лично ни е вкарал в еврозоната, редно е да му вярваме и че ще ни изкара. In Borisov we trust. Давай, генерале, с теб сме!
И така: заплатите – замразени. Цените – свободни като чучулиги. Инфлацията – по график. А ние – с брошура в едната ръка и касова бележка в другата. До 8 сутринта да сме готови, че после става… икономически необосновано.
