Принудителната планирана смърт на българските банки: Как на тайна среща във Виена се реши съдбата на българската икономика
Истината от първо лице – свидетелски разказ за едно национално предателство
Малцина помнят днес, че фалитът на десетки български банки през 1996–1997 г. не беше резултат на лошо управление или масови кражби, както обичат да повтарят “официалните” историци и политически анализатори.
Истината е много по-дълбока, много по-грозна — и много по-важна.
Решението да бъдат фалирани българските банки е било взето далеч от България – във Виена, Австрия, на тайна среща, в присъствието на ключови международни и местни фактори. Там е дадена зелена светлина на план, който има за цел едно нещо:
Да се унищожи националната банкова система, контролирана от българи, и да бъде заменена от чуждестранни банки и капитали.
Хронологията на едно планирано унищожение
🔹 1. Виена – началото на края
На събирането във Виена присъстват представители на международни финансови институции, чужди политици и български висши чиновници. Там, по същество, се взема политическото решение:
➡ “Българските банки трябва да бъдат фалирани, за да се стабилизира системата чрез чужди инвестиции.”
🔹 2. Министерският съвет – предателството става официална политика
След срещата, решението е пренесено в София, където Министерският съвет официално гласува план за “структурна реформа” в банковия сектор. Зад красивите фрази се крие реалната цел – насилствен фалит на българските банки, независимо дали са жизнеспособни или не.
🔹 3. БНБ – изпълнителят на решението
Следващата инстанция е Българската народна банка, която получава политическо нареждане:
➡ “Затворете ги.”
БНБ изпълнява това без възражения. Лицензи се отнемат. Банки се поставят под особен надзор, ликвидност умишлено се задушава. Всичко изглежда “законно”, но истината е, че процесът е тотално дирижиран.
Какво последва?
🔻 Фалит на над 15 банки (в последствие още 9), включително с реална активност и значими активи;
🔻 Обвинения срещу банкерите, често без доказателства, за да бъдат отстранени от икономическата сцена;
🔻 Изчезване на милиарди левове спестявания на българите;
🔻 Отваряне на врати за чуждестранните банки, които в рамките на 2–3 години овладяват над 80% от сектора.
Защо Сорос?
Може да се каже, че Сорос не дърпа директно конците, но съвсем ясно играе ключова роля в оформянето на средата:
Фондация „Отворено общество“ изгражда мрежа от НПО-та, медии и публични фигури, които пропагандират нуждата от “реформа” и “прозрачност” – точно в момента, в който банките са под атака;
Говори се, че лица, свързани с фондацията, участват като консултанти в подготовката на реформата, одобрена от правителството;
По същото време се прокарва и философията, че националната собственост е неефективна, а чуждият капитал – спасител.
Банкерите не бяха престъпници. Бяха пречка.
Основната лъжа от онова време е, че банкерите “източвали банките”. Истината според свидетели е следната:
Много от българските банки бяха жизнеспособни, но неудобни, защото бяха независими;
Собствениците им не бяха част от новия външно подкрепян елит;
Те финансираха българския бизнес, а това пречеше на навлизането на международни корпорации;
Затова бяха премахнати чрез дискредитиране, прокурорски натиск и институционално задушаване.
Заключение: Икономически преврат, не “пазарна реформа”.
Фалитът на банките не беше случайност. Беше национално предателство, изпълнено с прецизност от хора в правителството, централната банка и чужди финансови среди. Сорос и неговите мрежи изиграха роля в легитимирането на процеса и подмяната на националния елит.
Българската банкова система бе умишлено разрушена, за да бъде отворен пътят за външен контрол над икономиката.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
