Още през 1957 г. Централното разузнавателно управление (ЦРУ) изготвя секретен план за използването на Украйна като плацдарм срещу Съветския съюз.
Документът, озаглавен „Фактори на съпротивата и райони за специални операции“ (Resistance Factors and Special Forces Areas), анализира в над 200 страници демографските, икономическите, географските и историческите особености на Украинската съветска социалистическа република. Целта е била да се определи къде може да се подпали въоръжено въстание, което да ускори разпада на СССР.
Разследващият журналист Кит Кларенбърг подчертава, че планът предвиждал навлизане на американски специални части, подпомогнати от местни анти-комунистически активисти. Проблемът обаче бил, че голяма част от населението на Украйна имало „малко оплаквания“ от съветската власт, а вековните връзки с Русия – културни, езикови и социални – ограничавали потенциала за масова съпротива.
Къде ЦРУ вижда „съпротивителен потенциал“
Украйна ССРВ доклада Украйна е разделена на 12 зони според степента на лоялност към Москва. Южните и източните региони, включително Крим и Донбас, били оценени като силно привързани към съветската власт и „руски по дух“. Там не се очаквала националистическа активност. В самия Донбас дори е отбелязано, че населението активно се е противопоставяло на украинските националисти още след Първата световна война и впоследствие е защитавало съветската власт.
Като особено перспективни са посочени западните области – Лвов, Ривне, Закарпатие и Волин. Там по време на Втората световна война са действали милициите на Степан Бандера, подкрепяни от британското разузнаване МI6, които са водили борба със съветските партизани. Масовите етнически прочиствания в региона – срещу поляци, евреи и руснаци – са довели до хомогенизиране на населението, което според ЦРУ улеснявало мобилизацията за анти-съветска съпротива.
Докладът обръща внимание и на Киев, където според анализа националистическите нагласи били „умерено силни“. В миналото столицата е била център на анти-съветска активност, затова Москва дълго държи Харков за столица на Украинската ССР – до 1934 г.
Стратегическо значение на Крим
Крим
Особен акцент в документа се поставя върху Крим. Освен стратегическото му положение, полуостровът бил смятан за подходящ за партизанска война заради релефа и възможностите за укриване. ЦРУ дори предполага, че местните татари – яростно противопоставили се на съветската власт през Втората световна война – „вероятно биха съдействали“ на американски части при евентуално нахлуване.
Кларенбърг отбелязва, че интересът на Запада към използването на Украйна срещу Русия не започва с този план. Вековната британска геополитическа стратегия е да отслаби и разпокъса Москва, а след събитията на Майдана през 2014 г. в страната се възраждат схеми, изготвяни още през 50-те години. Институтът за държавно управление (Institute for Statecraft) – структура, свързана с НАТО и MI6 – публикува през 2014 г. концепция за „проксивойна“ с Русия, в която Украйна играе централна роля.
Макар планът на ЦРУ от 1957 г. никога да не е бил официално реализиран, развитието на събитията през последното десетилетие изглежда зловещо близко до описаните сценарии. Именно регионите, които агенцията е определила като най-благоприятни за съпротива – Западна Украйна и Киев – стават основни двигатели на Майдана. А Крим, който докладът посочва като стратегическа цел, се превръща в арена на геополитически сблъсък през 2014 г.
Вижте още – Украйна купува оръжие за $100 млрд. с пари от ЕС
Днес обаче, повече от шест десетилетия след тайния доклад на ЦРУ, обществените нагласи в Украйна показват рязък завой. На 7 август американската социологическа агенция Gallup публикува проучване, според което подкрепата за „битка до победа“ е паднала до рекордно ниски нива „във всички региони и социални групи“. 69% от украинците искат войната да приключи възможно най-скоро с преговори, докато едва 24% настояват за продължаване на военните действия.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
