Макрон: За да се даде ясна перспектива на региона, трябва ЕС да се реформира
Западните Балкани биха могли да се обърнат към Русия или Турция, наша отговорност е да свържем ЕС с тях, подчерта френският президент
Френският президент Макрон заяви, че след срещата на върха и работната вечеря, лидерите са имали много сериозна и важна среща, посветена на Иран и търговията.
„Те са тестове за суверенитета на Европа. Те ще ни дадат възможност да преценим дали можем да имаме суверенни решения и стратегически избор, дали можем да решаваме сами, без да сме зависими от когото и да било”, каза Макрон.
Туск: Не виждам бъдеще за Западните Балкани извън ЕС
„Позициите, които взехме, както по отношение на Иран, така и по отношение на търговията, бяха много ясни и силни. Никакви задълбочени преговори и разговори не могат да се състоят със САЩ, без да се постигне пълно и постоянно освобождаване от митата. Ако американците искат да спазват многостранните правила и да разглеждат европейците като съюзници, ние можем да работим и по теми, които са свързани с реформата на СЗО и теми, по които говорих миналата седмица. Ако ли не, Европа, която спазва правилата на 100, ще отговори в защита на своите интереси”, подчерта Макрон.
„Аз мисля, че такава е и темата, която имаме само, че в различен контекст с Иран, а именно отново във връзка със суверенитета на ЕС. В рамките на разговорите ни и срещата, последвана от среща с Германия и Великобритания и срещата организарана от г-жа Могерини, потвърдихме европейската воля да запазим ползите от споразумението, включително за Иран, и така да защитим легитимните интереси на нашите предприятия”, каза президентът.
„Ние потвърждаваме споразумението от 2015-та, но както Франция предложи през септември 2017-та в ООН, да разширим разговорите за ядрената дейност на Иран след 2025-та, съответно дейностите свързани с балистичните ракети, както и регионалната дейност на Иран в региона. Тези теми предстоят, започнахме да говорим с тях на ниво министри в рамките на двата разговора, които имах с президента Рохани. Именно на тази основа, Европа ще продължи да осъществява напредък. ЕК предложи възможности, за да напреднем бързо. Така например регламентът свързан с блокирането, а също така и подкрепа от ЕИБ. Предложения, които подкрепихме, за да осъществим бърз напредък. Тези дейност имат интерес не само в иранския контекст, но аз мисля, че те са необходими, за да можем да изградим икономически и политически суверенитет”, подчерта френският лидер.
„Европа трябва да бъде обединена и силна в рамките на кризи и напрежение, да продължи и дневния си ред, свързан с реформата в областта на цифровизацията, както и иновациите. Мисля, че водихме разговори, които се позовават на френско-немско предложение. Има много възможности за финансиране, които бяха направени. Тези предложения, които аз направих в речта ми в Сорбоната, бяха обект на френско-немски компромис и днес са подкрепени от всички държави-членки и Комисията, която реши, за да приложи такива мерки, да започне с прилагането на експериментален механизъм в рамките на бюджетната рамка”, каза Макрон за цифровизацията.
„Днес имахме дълга дискусия, която бе свързана със Западните Балкани. По тази тема до последно водихме ясни и точни разговори с всички държави, като някои са в процес на преговори, а други се надяват на такива. Темите бяха свързани със сигурността и свързаността. Много конкретни теми, които Франция подкрепя, както по отношение на цифровата достъпност, развиване на инфраструктури с Балканите, също така развиване и на конкретни инициативи свързани със сигурността и борбата с престъпността. Много от темите бяха вписани днес в общ дневен ред и ще бъдат доразвити през юли в рамките на срещата на върха в Лондон, посветена отново на Западните Балкани. Искам да съм ясен по отношение на позицията на Франция за Западните Балкани. Позиция, която се вписва в европейския проект, която подкрепя Франция днес, а именно да имаме по-суверенна и единна Европа. По-суверенна Европа предполага да поемем и конкретизираме перспективата свързана със Западните Балкани”, заяви Макрон.
Борисов: Единственото спасение за ЕС е да бъдем единни
„Това е регион, който е включен в рамките на границите на ЕС и е обект на много напрежение и натиск. В резултат на историята си би могъл да се обърне или към Русия, или към Турция. В наш интерес е и в наша отговорност и това ще ни помогне да изградим европейски суверенитет, е да свържем Западните Балкани с ЕС. Да го направим ясно и силно. На второ място, това не може да стане за сметка на единството на ЕС. Ако започнем процес на разширяване, без каквато и да била предпоставка, без каквото и да било условие, няма да бъде сериозно, затова искам да съм ясен, като посоча, че ни е необходимо да работим като отчитаме ограниченията на всеки един от нас. На първо място, да дадем такава европейска перспектива, за каквато говорим и да възнаградим ръководителите, които полагат усилия и това помага за трансформиране в техните страни. През последния месец има свидетелство за това от редица страни. Мисля за Сърбия и Черна гора, които вече работят в рамките на процедура, но също така за Македония и Албания, които се надяват. Не можем да отворим нова процедура по разширяване без условие, а именно борбата с корупцията, а също така и миграционните въпроси”, подчерта той.
„Аз мисля, че това е въпрос, който е много сериозен и това дължим от гледна точка на уважението на тези страни, които искат да се присъединят към нас. Да има ясни условия, които ще бъдат обсъдени в рамките на съвета през юни. Мисля, че този процес не може и не трябва да достигне до резултат, като имам предвид присъединяването на едни от тях и разширяването, преди ЕС да се е реформирал. ЕС днес е 28, а утре 27, не знае да взема достатъчно стратегически и силни решения, освен когато това се налага от събитията. Ако искаме да имаме по-единен и по-силен ЕС, трябва да го модернизираме, както и Еврозоната. За мен това е предпоставка за всякакво допълнително разширяване и съответно присъединяване. Без да чакаме трябва да засилим сътрудничествата си в областта на сигурността, свързаността и инфраструктурата. Желая да работя по този дневен ред с всички държави-членки на ЕС и в рамките на двустранните връзки със страните от Балканите. Такъв силен ЕС – зад него искам да застана. Искам да благодаря на българското председателство, на председателя Бойко Борисов не само за организирането на тази среща, но също така и за добрата организацията на разговорите, срещите ни и за всичко, което направи българското председателство още от самото начало по теми, които постигнаха напредък. Доказателство за това е работата ни относно Западните Балкани, но ние сме на път да финализираме миграционните въпроси, а също и въпросите за Еврозоната, това което постигнахме във връзка с командирования труд също го дължим на българското председателство”, заключи Макрон.
На въпрос дали Макрон може да се ангажира с конкретни дати за влизането на България в Шенген, той заяви, че е говорил с премиера Борисов по различни теми, които са важни за страната ни.
„В рамките на това и аз съм поел ангажименти. Първата тема, която споменавате е пакетът „Мобилност”, която е много чувствителна и аз бих желал да постигнем компромиси по нея в идните месеци. Франция е поела ангажименти в тази област. Аз мисля, че тази реформа бе необходима, съответно България се ангажира много сериозно. Ние сме благоприятно настроение към определянето на правила, като отчитаме спецификата на сухопътния транспорт в България. През идните седмици мисля, че ще намерим такава възможност, така че да финализираме през септември тази тема, а именно да постигнем балансирано споразумение, което да доведе до добра социална закрила, както и справедлива конкуренция. Мисля, че от гледна точка на календара това ще се случи към септември”, каза Макрон.
„Що се отнася до Шенген много работа бе осъществена и тя е призната. Искам да поздравя качеството на защита на българските граници. Остават да се водят технически разговори между министрите и през юни трябва да обсъдим настоящото функциониране на Шенген и на Дъблин. Мисля, че няма да е отговорно, нито добре за България и настоящите членки, да се бърза с ангажименти, при все, че сме в процес на промяна. Бих желал да спазим сроковете, които сме си определили, а именно да реформираме Шенген, регламента „Дъблин” до средата на годината, както и всичко свързано със свободното движение на хора и съответно миграционните правила, за да можем да водим спокоен дебат свързан с присъединяването на България към това пространство. Накрая , що се отнася до Еврозоната, имаме механизъм IRM – това е предверието, ако България изпълни критериите, а днес изглежда, че тя ги изпълнява. Франция желае България да може да се присъедини към IRM II, а след това да влезе в банковия съюз, което ще даде възможност да се наблюдава отлично банковата система на България. Работата, която ще бъде осъществена идните седмици с ЕЦБ и нейните служители, мисля, че за мен това е много важно и бих желал, спазвайки правилата да осъществим напредък. Днес, позовавайки се на анализите всички условия са изпълнени, за да може България да се присъедини към IRM II едновременно с присъединяването си към банковия съюз”, подчерта той.
Макрон коментира и въпроса как ЕС може да помогне на европейските предприятия що се отнася до Иран.
„Много коментирахме позицията на Франция през последните месеци. Мисля, че Франция от началото на тази криза е поемала отговорностите, казвала е нещата и е поемала инициативи. За мен най-лошият риск е да не поемаме инициативи. Мисля, че направих възможно най-много, за да можем да запазим оставането в споразумението. Аз мисля, че успехът на френската дипломация не се измерва с това, а с последователността на решенията. Смятам, че нашата роля е да осигурим стабилността и мира в този регион. Основният ни интерес не е търговски, не е свързан с това да вземем позиция в полза на един или друг лагер в региона. Нашият проблем е, че до 2015-та в региона имахме ядрена сила, в случая на Иран, която застрашава сигурността на нашите съюзници. Също така сила, която има регионална хегемония и това е проблем. В този контекст, споразумението от 2015-та е добро, защото дава възможност да се подобрят нещата и защото дава възможност за контрол над ядрената дейност на Иран. От лятото на 2017-та аз заявих, че това споразумение не е достатъчно, въпреки че Франция го е подписала. Опитах се да убедя американците да променят стратегията си и да разширят разговорите си с Иран. Затова във Вашингтон ме чухте, че предложих отварянето на нова рамка за дискусии и преговори. Германия и Великобритания се присъединиха към Франция и всички европейци защитават тази позиция. В този стратегически контекст, кой е нашият стратегически интерес? А именно да кажем, че това споразумение е етап и не трябва да го изоставяме. Иран се съобразява с поведение, което спазва споразумението. За мен темата е геополитическа и свързана със стабилизирането на региона. Не можем да избираме между лагерите. Няма да станем съюзници на Иран, като се изправим срещу САЩ. Говорим с всички страни и искаме да изградим рамка на доверие в региона и само с това ще избегнем ескалацията. В този контекст искам да дадем всички гаранции на предприятията, за да могат те да продължат дейността си в Иран. Говорихме по това, поехме ангажименти и Комисията предприема мерки. Първо, няма да даваме начало на търговска война с Иран. Няма да санкционираме американските предприятия на тази тема. Това не съответства на геополитическата ни цел. Основната ни цел е да имаме по-широко такова споразумение и то да бъде подписано от САЩ. Не можем да принудим предприятията да останат. Президентът на Франция не е генералният директор на „Тотал”. Това, което желая предприятията да имат гаранции, да останат или не. Още от началото на подписания от „Тотал” в Иран имаше и китайски партньор. Ако трябва да съм ясен, ролята ни е да запазим този европейски суверенитет, да тръгнем по този път и да изградим мир в региона. Отговорността на президента на Френската република не е да приема решения от името на генералния директор на „Тотал” или президента на САЩ. Непреките последици от американското решение, моето убеждение е, че те ще благоприятстват руската и китайската позиции в региона. Европа може ли да действа бързо в търговската дейност в региона. Вижте каква е реалността на френската или европейската икономика. Ние имаме партньорство със САЩ. Те са в несъгласие по тези с нас, означава ли това, че трябва да скъсаме с тях и да кажем, че ще имаме про-руска или про-китайска позиция. Трябва да отчитаме историята и географията в този регион. Да, възможно е в дългосрочен план китайски и руски предприятия да имат предимство на този пазар”, подчерта Макрон.
