Управляващите се прехласват по своята „държава с главно Д“ (както гласи новият лозунг на Делян Пеевски), като се правят, че не забелязват презрителното неодобрение, с което реагират гражданите.
76 процента от българите не харесват работата на парламента, показа проучване на политическите нагласи в края на септември. И какво да му харесват? В страната се трупат криза след криза, а депутатите са обсебени единствено от своите дребни интриги и ежби.
Миналия месец парламентът отправи възможно най-лошото послание към гражданите, когато цяла седмица не можа да се събере за работа. Няколко десетки депутати бяха поели с държавни делегации в чужбина, заради което управляващите нямаха достатъчно хора за кворума в пленарната зала. А опозицията като никога се обедини за обща протестна акция – да бойкотира регистрацията за заседанията. Противниците на властта се позоваха на отказа на мнозинството да включи в дневния ред техни идеи – като облагане с транзитна такса на руския природен газ и сформиране на анкетна комисия за семейния хотел на премиера Росен Желязков. Следващата седмица управляващите си отмъстиха като бойкотираха влязлото в програмата предложение да се създаде комисията.
Можем да се обзаложим, че повечето българи изобщо не са забелязали (а и не биха се развълнували) какви са обстоятелствата, които породиха тази мъничка криза. На всички обаче им стана ясно едно – че депутатите, въпреки техните големи заплати и разнообразни привилегии, могат да не ходят на работа, без да се боят от никакво последствия.
Кой друг в тази държава може да си позволи същото?
А това, че не ходят редовно на работа, нямаше да е толкова голям проблем, ако все пак успяваха да свършат нещо, което реално да покаже на хората, че представителите им се грижат за страната. Как да се убедим в това, след като политиците не желаят дори да направят необходимото, за да имаме легитимна съдебна власт? Ето, вече четвърти месец прокуратурата се управлява от Борислав Сарафов, който според закона, а отскоро и според Върховния касационен съд, не би трябвало да е начело на държавното обвинение.
Той обаче остава. Защо? Защото политиците не желаят да изберат парламентарната квота във Висшия съдебен съвет (ВСС) вече 3 години и така да стартират подмяната му. А участието в действащия съвет, който е с изтекъл мандат и не може (и не би трябвало) да избере главен прокурор, започва да се превръща в доживотна работа. Ясно е – Народното събрание трябва да обнови състава на ВСС, който да стартира легитимна и законна процедура за избор на следващия ръководител на държавното обвинение (а и на председател на Върховния административен съд – досегашният попадна в същата ситуация като Сарафов). Но не го прави.
Отвсякъде валят предупреждения, че се вкарваме в конституционна криза.
Управляващите обаче се държат така, все едно всичко е наред и само техните политически противници умишлено клатят държавата. Самата опозиция изглежда напълно безпомощна – тя предлага решения на проблема (поне ПП-ДБ имат законодателни предложения), но без да е в състояние да ги наложи политически. Резултатът – затъваме все по-дълбоко в тресавището на беззаконието и произволната власт.
Вероятно обществеността нямаше и на това да обръща внимание, ако властта решаваше проблемите, които тровят ежедневието на обикновените хора. Ала кризите се редуват с отчайваща последователност, както показа проблемът с водата. Първо, половината страна остава без вода дори за пиене. А сега, през есента, небето изсипва толкова вода, че заради некомпетентност, безотговорност и корупция при при строителството стават наводнения и загиват хора.
Какво направи парламентът – върховната власт в страната? Сформира една временна комисия за безводието, която 6 месеца привикваше кой ли не, за да го пита за водната криза (докато всички забравиха, че такава комисия въобще има), после написа един доклад (който никой не прочете), а Народното събрание го прие, като заръча на правителството да анализира препоръките в него и на свой ред да внесе доклад до края на годината.
Такова изобилие на анализи и доклади – жалко, че не могат да се пият! За да не изглежда свършеното съвсем безполезно, депутатите създадоха нов орган – национален борд по водите.
С какво това ще помогне, не стана ясно. За наводненията въобще да не говорим – от парламентарната опозиция се чуха слабички гласове за оставки в кабинета, за които управляващите упорито си правят оглушки (както постъпват за всичко, което предлагат опонентите на властта).
„The Wall Street Journal“ гърми с новина за Бойко Борисов! Предложил „Турски поток“ и „Нефтохим“ на САЩ срещу отмяна на санкции по „Магнитски“
Всичко изредено е само малка част от проблемите, които парламентът не само че не решава, а дори в някои отношения задълбочава (казусът с прокуратурата е особено показателен в това отношение). Който чака нещата да се оправят, ще остане разочарован – можем да се обзаложим, че сега всички ще подхванат скандала, който се завързва около лидера на ГЕРБ Бойко Борисов заради публикацията в „Уол Стрийт Джърнъл“, и толкова време всичко в парламента ще се върти около това. А гражданите ще гледат отстрани – някои ще се забавляват, други ще негодуват, ще мислят за заливащите страната нерешени проблеми и ще се чудят – за какво въобще ни е този парламент.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
