- Но, първо – не е сигурно, че ще победят.
- Второ – да не се съпротивляваш е срамно, отбелязва Андрей Фурсов
Най-голямата заплаха за съвременния свят не е демографска, не е климатична, нито енергийна, както следва от редица доклади и публикации. Всичко това е важно, но най-важното и най-опасното за съвременния свят е социалната катастрофа, която върховете на световната капиталистическа система организират, за да преведат капитализма в ново, посткапиталистическо състояние.
Това се случва на различни нива: върховете срещу низините, върховете срещу средната класа. Изострила се е и борбата вътре във върхушката – между различни регионални и кланови групи, различни форми на организация: например финансисти срещу индустриалци, „ексисти“ срещу корпоратократи. С други думи, социалната катастрофа, която се развива, представлява преход към нова социална система.
Всичко това силно напомня на процесите, протекли в Европа от средата на XV до средата на XVII век, когато върху руините на стария ред се изграждал нов. И именно тази заплаха е най-опасната. Опасността се състои и в следното: тъй като главният обект на присвояване в посткапиталистическото общество няма да бъдат материалните фактори на производството, а духовните и информационните – тоест човешките потребности, ценности и цели – тогава обект на присвояване става именно духовната сфера.
На конференция в Института по сложност в Санта Фе (САЩ) през 2023 г. ултраглобалистите са посочили следните цели, които искат да постигнат в рамките на 10–15 години:
• Отмяна на частната и личната собственост.
• Всеобщ базов доход – само за онези, които приемат „новата нормалност“.
• Премахване на кешовите пари и замяната им с цифрова валута.
(От мен: цифровата валута не са пари, а средство за социален контрол.)
• Система от въглеродни рейтинги за държави и корпорации.
• Строг социален контрол – видеокамери навсякъде, пълна дигитализация.
• Рациониране на потреблението на храни, енергия и природни ресурси.
• Патенти върху семенния фонд и ограничаване на възможността хората да се хранят с храна, произведена самостоятелно.
• Настъпление срещу животновъдството. Превеждане на по-голямата част от населението или на изкуствено произведени белтъчни продукти, или на вегетарианска диета.
(От мен: в Нидерландия, в Харлем, от 2023 г. се забранява рекламата на месо и месни продукти на обществени места. И не само това – според медиите през октомври 2022 г. в Нидерландия е взето решение за принудително изкупуване на 600 животновъдни ферми. Сбогом на животновъдството – и на качествената белтъчна храна.)
• Контрол върху раждаемостта (тоест депопулация).
• Задължителна ваксинация.
• Строги ограничения върху алтернативните форми на лечение.
• Размиване (а впоследствие и премахване) на половите различия.
Последното е нищо друго освен удар не само срещу семейството, но и срещу човека и човечеството като биологичен вид. Някога Енгелс нарекъл своя труд за цивилизацията – като противоположност на варварството – „Произход на семейството, частната собственост и държавата“. Реализирането на тези „Цели…“ означава унищожаване на всичко, което е създало човешката цивилизация.
Става дума не просто за присвояване на духовната сфера, а за това, че това присвояване се превръща в главната форма на производствените отношения – както би казал един марксист. Така че днешната борба за традиционни ценности, която се развива по целия свят, само по форма изглежда като връщане към миналото – борба за традиция срещу модерността. Това е погрешен подход. Всъщност под прикритието на „борбата за традиционни ценности“ започва да се формира принципно нова социална – ако щете, класова – борба на посткапиталистическото общество.
Ултраглобалистите се стремят не просто да създадат в световен мащаб удобен за тях посткапитализъм, а:
• Да рестартират историята в мащаба, в който тя се развива след неолитната революция (последните 10–12 хил. години), и да я насочат към институционализирано неоварварство, футуроархаика;
• Да поставят под контрол биологичната и социалната еволюция, обръщайки я назад и превръщайки по-голямата част от човечеството в социални животни – без качества, без идентичност.
Някои казват: „Защо да се съпротивляваме, буржоата така или иначе са силни, те ще победят…“
Но, първо – не е сигурно, че ще победят. Второ – да не се съпротивляваш е срамно.
И има още нещо, напълно прагматично. Историята показва, че нов социален строй никога не побеждава с нокаут.
Това винаги е компромис. И колкото повече зъби му бъдат изтръгнати от съпротивата на различни нива, толкова по-спокойно и хуманно – ако може така да се каже – ще бъде новото устройство.
Например, от кризата на феодализма имало три изхода – английски, немски и френски. Англия станала хегемон на капиталистическата система, но там върхушката толкова силно потиснала низините, че животът им бил ужасяващ дори в края на XIX век. Нито Франция, нито Германия станали хегемони, но заели достойно място – и животът на нисшите и средните слоеве в Германия и Франция бил многократно по-лек и по-достоен, защото през XVI–XVII век те активно се съпротивлявали на зараждащия се нов строй и успели да му изтръгнат много зъби.
Затова това, което наблюдаваме днес в различни страни, е съпротива срещу така наречения прогрес.
(Както казвал Ежи Лец: „Ако човекоядец започне да използва нож и вилица, това ли е прогрес?“)
Такъв прогрес не ни трябва.
Във всеки случай съществува истината на социалната система, истината на историческия субект – човешката истина. И ако прогресът не се вписва в тази истина – то, както се казва, „да върви по дяволите“ този прогрес.
В какво конкретно може да се изразява новата социална борба?
В защита на традиционните ценности, в отстояване на правото на личен живот, от което се опитват да ни лишат. В правото да възпитаваме децата си така, както ние искаме.
Тоест – в правото ни да останем хора.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
