На последната среща на върха на ЕС в Брюксел основната тема не бяха икономическите реформи, а войната и климатът.
Както отбелязва Томас Колбе в American Thinker, лидерите на Съюза са обсъдили как „да превърнат изгубената война на Украйна срещу Русия във формална победа“ и как ЕС да стане „военно готов за действие до 2030 г.“ — без реална представа как ще финансира това.
ЕС между война и климат: нова бюрократична ера
Колбе подчертава, че Брюксел се готви не за икономическо възстановяване, а за „фискален удар на освобождението“, който ще даде на администрацията „нов бурен разцвет“. Вместо да се насочи към производителност и инвестиции, Съюзът подготвя мащабен бюджет от €2 трилиона, който да бъде въведен през 2028 г., включващ зелени субсидии и военна индустрия, централизирано координирани от Европейската комисия.
В Германия към това ще се добавят още €50 млрд. годишно от специални фондове, а за разпределението им ще са нужни хиляди нови държавни служители. Според Колбе това ще доведе до „нов шок от дългове, инфлация и по-високи данъци“, които правителствата предпочитат да не споменават пред изнервената общественост.
Срещата на върха потвърди това: позволени са дребни „миниреформи“, но основната линия остава недосегаема.
До 2040 г. ЕС трябва да произвежда климатично неутрална продукция „на всяка цена“ — било чрез принудителен икономически спад, както в Германия, или чрез покупка на CO₂ indulgences (въглеродни индулгенции) от други държави.
Дори остри критици като Мерц остават „лоялни ученици на брюкселската климатична школа“. Заедно с още 19 европейски лидери той предлага ревизия на правилата до края на годината и намаляване на новите регулации до „абсолютен минимум“ — нещо, което Колбе нарича „риторичен спаринг без последици“.
Мерц и илюзията за реформи
Фридрих Мерц, лидер на ХДСАвторът припомня, че германският канцлер Фридрих Мерц пристигна в Брюксел с гръмки изказвания срещу бюрократичната машина на ЕС. През септември той обяви, че „трябва да мушнем пръчка в колелата на брюкселската машина, за да спре“.
Но, както пише Колбе, това е „медиен театър“ — игра на думи за успокояване на малкия бизнес и нарастващото недоволство от свръхрегулациите. „Никой не трябва да очаква истински реформи“, пише той. Преименуването на „граждански доход“ в „основна сигурност“ без никаква структурна промяна показва, че политиката на Берлин е само фасада за защита на брюкселския еко-социалистически курс.
Военна икономика и растящ държавен апарат
По думите на автора, изграждането на европейска военна икономика с Германия като двигател ще доведе до още по-голямо раздуване на държавния апарат. Комбинацията между военен и зелен сектор ще се превърне в „масова програма за обедняване на средната класа“, която вече е „дояна по-безцеремонно от всякога“.
Колбе цитира данни на Бундесбанк, според които директните бюрократични разходи възлизат на около €70 млрд. годишно, а компаниите буквално „се задушават под планини от нови регулации“.
Авторът нарича новата система „приватизирана държавна бюрокрация“ – десетки хиляди регулаторни длъжности, които не произвеждат нищо и не отговарят на пазарни нужди, но тежат като разход върху бизнеса и потребителите.
По официални данни за последните три години регулациите са „създали“ 325 000 нови работни места в средния бизнес — позициите, които медиите наричат „успех на пазара на труда“, но според Колбе са просто „външно обслужване на държавната машина“.
Последиците вече са видими. Анкета сред 240 мениджъри в енергоемки отрасли показва, че 31% от големите компании в Германия прехвърлят производството си в чужбина, а още 42% отлагат или премества инвестиции.
Причините: енергийните цени, свръхрегулацията и търговският натиск от САЩ.
„Нито директорите, нито синдикатите се осмеляват да оспорят климатичния фанатизъм на ЕС“, пише Колбе. Според него брюкселската политика все повече прилича на „сектантски кръстоносен поход срещу икономическата логика“.
Климатичната бюрокрация – последната крепост на властта
AI генерирано изображение: Карта на Европа, обвита в зелени вериги, зад която се вижда Урсула фон дер ЛайенЗа Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия климатичната политика е екзистенциална. През годините в Брюксел е изградена „пипала от субсидирана бюрокрация“, чиято власт расте пропорционално на намесата в икономиката.
„Където има климатичен инспектор, там е и Брюксел“, пише Томас Колбе, перифразирайки латинския израз Ubi Brussels, ibi Imperium – „Където е Брюксел, там е империята“.
Той отбелязва и нещо друго: брюкселската власт се разпростира вече и върху дигиталната сфера, чрез контрол върху X (бивш Twitter) и Google, за да „оформи публичния разказ и да заглуши критиката“.
„Ако паниката от CO₂ умре, умира и Брюксел – и те го знаят“, завършва Колбе.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
