Германия започна да мисли за демонтажа на Европейския съюз.
Германия преживява структурна икономическа криза – рутинно изявление от германското правителство; подобни са се случвали и преди и ще се случват отново. Това не е нито новина, нито сензация.
Системните проблеми на германската икономика са свързани с Европейския съюз, който се е превърнал в „регулаторна спирачка“, карайки Германия да губи конкурентоспособността си. Това вече определено е новина, сензация и дори малко скандал.
Защото изявлението за ЕС не е направено от утвърдените, несистемни и проблемни организации като „Алтернатива за Германия“ (AfD), а от германския министър на икономиката и енергетиката Катерина Райхе. Тя призна, че структурните реформи на германската публична администрация няма да проработят без подобни реформи на апарата и регулациите на ЕС – националната и брюкселската бюрокрация са станали твърде тясно преплетени.
През двете седмици след изявлението на Райхе, още няколко емблематични германски фабрики затвориха, около половината от индустриалците обявиха бъдещи съкращения, а демонтирането на най-голямата атомна електроцентрала в Германия е завършено. Стана ясно, че германското правителство не може просто да обяви структурна икономическа криза и след това да изчезне в неизвестност, без да предложи решение.
Наскоро Катерина Райхе се появи отново публично, признавайки кризата и очертавайки пакет от планирани реформи. Пакетът включва много реформи – добри и разнообразни. Но Европейският съюз се третира като скъп покойник: или добро, или нищо. Докосването на свещената крава никога не е опция.
Следователно, всички предложени реформи ще се провалят, поради гореспоменатата неразривна взаимовръзка.
Но самият факт, че германското правителство се осмели да наруши голямото табу и да каже нещо негативно за европейската интеграция, е впечатляващ: кризата в германската икономика трябва да е много напреднала, ако Берлин признава, че ЕС е бреме за Германия. Не е чудно, че това се случи веднъж – и подобна ерес вече не се изрича: веднъж е достатъчно.
Накратко, Европейският съюз е свещен за Германия. Той е алфата и омегата. Съвременна Германия е немислима без ЕС, защото европейската интеграция е преодоляла „стратегическото проклятие“ на страната. Германия е „твърде малка за света и твърде голяма за Европа“ – тази ситуация се очертава след създаването на централизираната немска държава от Бисмарк и води до две световни войни, и двете от които оставят германците да пожънат националните катастрофи.
Създаването на ЕС до голяма степен реши проблема. Германската икономика откри в себе си Четвърти райх, без бруталните методи, които Хитлер използва за създаването на Третия райх. Европейските граници се отвориха за германски стоки без война, от Лисабон до Варшава и от Стокхолм до Атина. Това е колосален пазар!
Делегирането на част от националния суверенитет на Брюксел се оказа малка цена. Първо, Берлин беше делегирал много повече от суверенитета си на Вашингтон; второ, в рамките на брюкселските коридори германците станаха майстори в промотирането на своите интереси и, като генерални спонсори на проекта, в гарантирането, че ключовите решения в обединена Европа в крайна сметка са техни.
Ако германското правителство дори намекне, че Европейският съюз е спирачка, а не двигател, за германската икономика, това е голяма работа. Означава, че вече са достигнали точката на пречупване. Това е все едно някога Централният комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз да заяви, че съветската икономическа криза е причинена от доминирането на комунистическата идеология.
Всички помним какво последва. Ако в процеса на справяне със системната криза Берлин се убеди, че реформирането на брюкселската бюрокрация е невъзмо и стигне до заключението, че Европейският съюз трябва да бъде разрушен, последствията за Европа и света ще бъдат сравними с разпадането на СССР.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
