Казвам се Ана, на 25 г. В момента съм на ваканция в София, защото приключих стаж в Белгия, свързан с анализиране на информация за модни брандове с AI софтуер.
Идеята беше да правим доклади, които помагат на брандове като Dior, Lacoste и разни други от бързата мода. Софтуерът с изкуствен интелект ми служеше да правя по-добри колекции, като анализира цени или дизайни на иконични модели чанти. Първо си казваш „мода“, но накрая винаги опира до числа, цифри и таблици.
– Как стигна до модата?
– Като малка рисувах доста. Много се интересувах и от мода. Имаше едно предаване, в което даваха задачки на участниците, например: „Направете плажна колекция“. Аз стоях вкъщи и рисувах плажни колекции – какво бих носила на плажа: чантички, плетени неща, роклички. В тийнейджърството спрях тези занимания и по-скоро наблегнах да се приобщя и да стана „като другите“. Спомням си как всяка сутрин ставах в 6:00 да си изправям косата, за да съм като всички останали момичета с права коса. Впоследствие разбрах, че и да се правиш, няма да се почувстваш на място, ако не си себе си. Така че се поразчупих, намерих си приятели и дори бях леко бунтарка за неща, които виждах като неправда.
Много се чудех какво да уча после, след 12. клас. Ходих на изпити за Журналистика в СУ. Накрая реших да запиша в НБУ. Исках да уча Графичен дизайн, но като объркан тийнейджър наистина не знаех какво да правя. Исках и театър, но ме беше ужасно страх. Често най-много те е страх от това, което най-много искаш. В последния момент кандидатствах Графичен дизайн, но всички места бяха заети. Приеха ме обаче „Реклама“ и си казах: „Окей, от Реклама после ще се прехвърля в Графичен дизайн“. Реших обаче, че рекламата ми допада. Впоследствие записах и втора специалност – Театър, и играх в постановки в различни градове на страната с университета. Научих много и от рекламата – имахме курсове, които ме въведоха в Photoshop. После сама се доразвивах. Може би не винаги правя нещата по „правилния“ начин, но ако имаш идея и успееш да я изпълниш, няма голямо значение как точно. А сега и AI може да ти помогне да осъществиш идея.
– Значи не те е страх, че AI ще ти вземе хляба?
– Знам, че има много дебати за това как AI ще ни вземе работата. Релевантен страх е. Ние го обсъждахме много в университета в Белгия с колеги от различни страни и преподаватели. Мисля, че AI е много интересен за използване и работата просто ще се измени. Важно е да се движим в крак с новостите на света, защото някога и хладилникът е бил „нова технология“. Нормално е хората да имат различни мнения – има позитиви и негативи във всичко.
Аз учих много за AI и едно от най-големите му предимства е, че не е само ChatGPT, а е навсякъде. Най-добрият вариант е човек и машина да работят заедно. Разбира се, AI генерира и нови проблеми, с които трябва да се справяме. Затова съществува AI Act в ЕС – първият документ, който определя кое е позволено и кое не, какви са степените на риск, има забранени практики. С времето ще се регулира така, че да се намери баланс за професиите.
– А какво мислиш за мненията, че те прави по-мързелив?
– С AI можеш да научиш много, не те „закърнява“. Аз завърших образованието си с помощта му. Задавах въпроси, за да мога да разбера по-добре как работи дадено нещо. Разбира се, трябва да се запитваш дали е вярно и да имаш критично мислене – не можеш да вярваш сляпо нито на новина във Facebook, нито на отговор от ChatGPT.
– По какъв повод се премести в Белгия?
– В Белгия се преместих преди две години по повод на магистратурата си „Дигитални медии в Европа“. Като цяло не очаквах нищо от това, което ме посрещна, идвайки от българското образование. Мислех си, че ще е свързано със социални мрежи, Инстаграм. Не! Беше политика. За проблемите, които дигиталните платформи причиняват на обществото по някакъв начин, и как създават шум, защото алгоритми контролират какво достига и какво не достига до хората, и как често нямаме реална гледна точка на политическия свят, а само един „filter bubble“.
– Как оценяваш конкуренцията на пазара на труда там?
– В чужбина конкуренцията е огромна. Хората учат много, високо образовани са – с по няколко висши, по няколко магистратури, знаят няколко езика. Много са амбициозни и ходят редовно на лекции. Често съм седяла на стълбите, защото е нямало места в аудиторията, ако не си отишъл навреме. Много хора ги късат на изпити, включително и мен, та съм се явявала повторно. Сега ми е смешно, но някои нощи съм ревала.
– Кое ти беше най-трудно, когато се премести там?
– Да уча на английски ми беше ужасно трудно в началото. През първия семестър беше много дълъг процес, защото превеждах всичко. Не е като просто да си говориш английски — всичките термини, особено в политиката, теориите и думите. Паралелно учих и френски, защото все пак в Брюксел се говори на френски.
– Извън тези неща, какво стана с интереса ти към графичния дизайн?
– Започнах наскоро пак да рисувам. За разлика от аналитичната работа, вътрешно съм доста по-артистична. Преди няколко години малко фрийленствах и даже правих обложки за партита на различни техно събития в България.
– А сега накъде?
– Оставам в Белгия. В момента нямам работа и ще търся. Може би отново нещо, свързано с мода, но по-креативно. Ще ми се да се занимавам с менажиране на колекции – collection merchandiser за даден бранд, например. Но да видим, защото, както казах, конкуренцията е огромна.
Вярвам обаче, че ако продължавам да се старая, нещата ще се подредят – както, когато бях малка, рисувах и не бих предположила, че Dior ще е клиент, за който работя. Просто трябва да продължавам да опитвам.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
