Нямате избор – в името на България се спасявайте оттук, търсете реализация там, където ще ви оценят!
Преди малко ми се обаждат от Пропуски – един младеж Ви чака пред бариерата, носи Ви колетче.
Отивам да видя за какво става дума.
Веднага го познах – беше чудесен студент с много добра дипломна работа. Сега разнася писма и пратки.
Какво става? – питам го.
Ето какво става! – с три езика, с две магистратури, само на тази работа ме взеха! До края на годината се изнасям за Лондон.
Броя месеците и се махам! Скоро няма да им стъпя тук!
Разказа ми, че се опитвал на много места в държавната и в три общински администрации.
Не става, професоре, човек по честен път и с дипломи, без връзки, без партийна протекция, без да си плати с пари или тяло не може да пробие! Пробвах и в университети. Знаете ли какво е обидното? Навсякъде виждах хора – били преди в структурите на сигурността и отбраната, взели си пенсиите, при това никак не лоши. И продължили като цивилни. Нямам нищо против никого. Не мога да обобщавам. Всеки случай е индивидуален – един може много още да даде, друг малко, трети нищо. Но говоря не за частните случаи, а за общия: на стотици места, където не се иска особен професионализъм от работата по-рано в системата за сигурност и отбрана – седят и решават кръстословици хора с пенсия и заплата. А младите? Мога да ви кажа за най-добрите студенти от моята група. Един разкарва пици. Друга къса билети в киното в мол. Трета е … помощник-фризьор, каквото и да значи това. Ето ме и мен – с писъмца и колетчета. Около 24 май се събрахме и знаете ли какво – никой не каза, че ще остане тук. И всички съжаляват, че още са тук. А така ми се искаше да стана преподавател, сърцето и душата си щях да раздам. Вие поне ме знаете! Какво да правя? Не, не чакам отговор.
Протегнах ръка за довиждане и му казах следното: Онзи ден си говорихме с трима колеги. И единият сподели нещо, което останалите също си го мислим:
– Ние не можем да си позволим да казваме на всички свои студенти – спасявайте се оттук, търсете реализация там, където ще ви оценят! Нямаме сили да им го кажем, нямаме и моралното право да ги посъветваме така, защото студентите са с различни възможности и шансове да успеят – някои ще си съсипят живота в чужбина. Но понеже нашите деца са се случили умни, трудолюбиви, борбени и със силен характер, ние можем да си позволим, имаме моралното право да ги посъветваме
– Деца, спасявайте се оттук, търсете реализация там, където ще ви оценят, изградете се като специалисти! Иначе алтернативата ви каква е – некомпетентността, простотията, алчността, арогантността, корупцията, нарцисизмът тук да ви унищожат като професионалисти. А когато България реши да се опомни и да отхвърли цялата тази некомпетентност, простотия, алчност, арогантност, корупция, нарцисизъм и се вземе в ръце, тя ще трябва да има на кого да разчита – на вас и на такива като вас. Така че нямате избор – в името на България се спасявайте оттук, търсете реализация там, където ще ви оценят!
Жестока е тази истина… Но как иначе. Нали днес видях едно талантливо момче с висок потенциал в науката, да гние и агонизира като личност, разнасяйки писма и колетни пратки…
