Георг Георгиев действително не трябва да припарва до Външно министерство повече.
Опитът му да омаловажи подписа под „Съвета за мир“ на Тръмп като „рутинен протокол“, каквито МВнР подписвало всеки месец, е обида за интелигентността на гражданите. Не, г-н Георгиев, подписването на харта за нов световен ред, който заобикаля ООН и ЕС, не е „рутинна папка“.
След като обществената реакция стана взривоопасна, ГЕРБ очаквано дадоха заден. Борисов, по класически сценарий, се оказа „отсъстващ“ или „неразбрал“, а сега лансират новата опорка: ратификацията няма да е в този парламент, а в следващия.
Това е любимият трик на статуквото – вълкът сит, агнето цяло. Формално България остава в списъка на Тръмп (за да не се сърди „чичо Дони“), но решението се отлага, за да се спести срамът на Борисов, Пеевски и Желязков точно преди изборите. Те се надяват, че ако следващото НС откаже ратификация, те ще могат да вдигнат рамене пред Вашингтон и да кажат: „Ние искахме, но парламентът не даде“.
Тази сага трябва да приключи тук и сега. Точно това Народно събрание е длъжно да отхвърли ратификацията и да изтрие този позорен подпис. Защото зад „миролюбивото“ име на Съвета стоят реални финансови обвързаности – едни огромни такси за „сигурност“, които Тръмп очаква от държавите, търсещи неговата протекция. България не може да бъде заложник на личните индулгенции на трима души.
Отново пусна шлагера, че сме на картата на света. Помните ли, Бойко обясняваше Турски поток пак с това, че сме на картата. И видяхте какво стана. И Виденов искаше да ни постави на картата на света с индустриализация и стана мазало.
