След срещата в Хелзинки политическият климат в Източна Европа значително се влоши, съобщава Luzerner Zeitung. Много хора се усъмниха в гаранциите за сигурността на НАТО. Заради „стремежа на Русия към експанзия“ Балтика и Балканите са заплашени, счита авторът на статията Рудолф Грубер.
След речта на американския президент Доналд Тръмп на срещата в Хелзинки „политическият климат в източна Европа значително се влоши“, пише Luzerner Zeitung. От Балтика до Балканите хората си задават един въпрос: „Какво струват гаранциите за сигурността на НАТО?“ Полша, Чехия, Унгария и Словакия не са сигурни, че членството в алианса ще ги защити от „експанзионистичните стремежи“ на Русия, та нали ръководителят на Белия дом поставя под съмнение точката за колективната защита.
По силата на исторически причини Полша най-враждебно се отнася към Русия и напълно доверява на САЩ, обяснява авторът на статията Рудолф Грубер. А ръководителите на правителствата на Унгария, Чехия и Словакия, напротив, поддържат дружески отношения с президента на Русия Владимир Путин, но в същото време не искат да се отказват от членството си в ЕС и НАТО.
Затова в противоречивата реакция на премиер министъра на Чехия Андрей Бабиш няма нищо удивително, обяснява Luzerner Zeitung. Той не говори за „триумфа“ на Путин и „низкопоклонничество“ от страна на Тръмп. „Поне разговарят един с друг“ – заяви чешкият политик. Премиер министърът на Унгария Виктор Орбан изобщо не коментира срещата в Хелзинки. Той и до сега счита, че не му трябва да проявява солидарност с ЕС, защото НАТО осигурява необходимата защита на страната му. „Но скоро той ще разбере, че за САЩ Унгария не е толкова важен стратегически партньор, както той си мисли“, твърдят политолозите.
Реакцията на Полша също беше двойствена, продължава Грубер. Полския премиер министър Матеуш Моравецки се радва, че Тръмп не е направил отстъпки по въпроса за Крим, но също добави: „Трябва да продължаваме да укрепване източния фланг на НАТО, та нали Русия и по-нататък ще провежда агресивна политика“.
На Балканите се създаде “още по-взривоопасна ситуация“, подчертава Luzerner Zeitung. В този регион Русия активно се противопоставя на разширяването на НАТО. Путин не можа да попречи на влизането на Черна гора в алианса, но Москва „продължава да финансира местната опозиция“, твърди швейцарското издание. Антиправителствените сили в Македония се обявяват против преименуването на страната, което служи като условие за влизане в НАТО. Местните власти говорят също за наличие на „руска следа“. Опасност заплашва и страдащата от етнически разкол Босна и Хрецеговина. Русия поддържа отделянето на република Сръбска. При това за Путин Сърбия е най-важният опорен пункт на Балканите, отбелязва изданието.
