Нужни са спешни мерки а не поредните обещания.
Трябват ни спешни мерки, за да запазим хранителния суверенитет, а не поредните обещания.
Българските производители изчезват, земята се концентрира в малко ръце, селата пустеят, а пазарът се пълни с вносни продукти със съмнително качество. Това не е просто икономически проблем. Това е въпрос на сигурност.
Държава, която не може да изхрани народа си със собствено производство, става зависима. А зависимостта винаги струва скъпо.
Нужни са реални действия: – защита на българското производство.
– подкрепа за малките и средни фермери
– контрол върху безконтролния внос
– стимули за местни храни в магазините, училищата и обществените кухни
– възстановяване на напояването и селските райони
Хранителният суверенитет не е лозунг. Това е право на народа да има достъп до качествена, местна и сигурна храна. И ако не започнем да действаме сега, след време няма да имаме нито производство, нито избор.
