Рекорд: 25% от българите в Германия живеят на социални помощи.
В Германия живеят 421 895 българи.* А 103 690 от тях получават социални помощи – т.нар. Бюргергелд, според данните на Федералната агенция по заетостта.
** Това число обхваща всички безработни в трудоспособна възраст, но и лицата с ниски доходи, получаващи допълнителни помощи към заплатата си, както и нетрудоспособните членове на домакинствата, които се нуждаят от подпомагане – например децата.
От тези данни излиза, че около 25% от живеещите в Германия българи живеят изцяло или частично благодарение на германските социални помощи. В статистиката на Агенцията по заетостта се посочва, че 70 730 от получателите на тези помощи са в трудоспособна възраст (т.е. навършили са 15 години и биха могли да работят поне три часа седмично).
Те са или изцяло безработни, или работят, но печелят твърде малко и получават допълнителна помощ към заплатата си – т.нар. Aufstocker. Останалите над 32 000 са предимно деца на родители, които получават т.нар. Бюргергелд. Какво значи Aufstocker? Според публикации в германските медии немалка част от българите, получаващи социални помощи, са т.нар. Aufstocker. Пример за това са лицата, които работят официално само на т.нар. миниджоб (Minijob) – с максимална заплата от 603 евро на месец, която не се облага с данъци. Към заплатата си от 603 евро те получават още 168,90 евро месечно финансово подпомагане от Агенцията по заетостта, позната сред българите в Германия и като Jobcenter.
Освен това Агенцията поема както наема (тук има условия за големината на жилището и допустимия размер на наема), така и здравната застраховка. Онези, които са напълно безработни и дългосрочно нямат никакви лични приходи, разполагат с по-малко пари. От Агенцията по труда те получават 563 евро месечно, ако живеят самостоятелно, или 506 евро, ако живеят с партньор/ка. Към това се изплащат и разходите за наем и здравна застраховка. Къде са българите сред държавите от ЕС и останалите? В Германия към януари 2026 социални помощи са получавали общо 5 183 420 души. От тях 2 772 670 са германски граждани, а 2 410 700 са чужденци. Българите не са на първо място в общата класация на мигрантите.
Най-голяма е групата на украинците – с над 658 000 получатели на Бюргергелд. След тях се нареждат сирийците с над 431 000 получатели, а трети са афганистанците с над 199 000. На четвъртото място е Турция – с над 188 000. В общата класация България е пета. Българските граждани обаче са на първо място сред страните членки на ЕС – както процентно погледнато, така и в абсолютни числа. Няма друга държава членка на Общността с толкова много свои граждани, живеещи в Германия и получаващи т.нар. Бюргергелд. За сравнение: румънците, живеещи в Германия, са над два пъти повече от българите – 903 770.
Само че едва 77 747 пълнолетни и непълнолетни румънски граждани получават социални помощи във Федералната република. И още: броят на поляците в Германия е 839 660, но едва 48 253 от тях получават Бюргергелд. От общо 347 225 гърци в страната 26 743 получават държавна финансова подкрепа. А при италианците ситуацията изглежда така: 40 158 от общо 271 812 взимат социални помощи. Защо българите са толкова много? Защо при българите броят е толкова висок? Една от причините, според публикация на социалната организация “Каритас”, е това, че много българи в Германия са заети в строителството, гастрономията, месопреработвателната индустрия или почистването на сгради – сектори, в които заплатите са ниски.
Особено при семействата с деца, чиито родители работят в тези браншове, приходите не достигат границата, определена като екзистенцминимум. В тези браншове и почасовият труд е широко разпространен – най-вече чрез назначаване на т.нар.
Minijob със заплата до 603 евро месечно. Другата причина са злоупотребите със социалната система . За тях медии в Германия и общини сигнализират от години. Става дума за измами, при които злоупотребите нерядко се извършват от добре организирани структури, подобни на мафиотските.
