Да си простак – първото условие да си шеф във властта.
България е единствената страна в света, в която питат – добре, зная, че си писател, но какво работиш?
И те съветват – теб, писателя с 15 публикувани, минали през ситото на най-реномирани издателства и редактори, книги, които светът е оценил и ги съхранява в 15 от най-големите си библиотеки, с хиляди публицистични текстове, доставил радост, надежда и размисъл на стотици хиляди люде, пребиваващ вече повече от 40 години в българската литература, да те съветват неграмотници, които името си не могат да напишат без грешка, да се хващаш на работа, понеже писането не било работа…
Да лъжеш, да крадеш, да копаш, да караш автобус и тъй нататък било работа, но да напрягаш мозъка ск до червено 24 часа в денонощието цял живот, за да покажеш Истината, не било работа, а лентяйство?
Кой и защо внуши тази омраза към твореца?
В България единствено в света чакат да им дадеш без пари книгата, а после дори не се сещат дума да ти кажат за нея.
Един такъв, който ми искаше да му дам книга, след една година, когато го.попитах дали я е чел, ми каза – не съм я чел, защото подареното винаги е второ качество… Онемях!
Такива случаи имам, че…
Никога не ще мога да разбера как тотално некадърният приема осанката на ментор и съди, и дава оценка за труда на кадърния?
Той не може един ред да напише, неграмотен е изцяло, но дава преценка чий текст става, кой трябвало да се чете и т.н.
Неграмотните и посредствените ръководят България. И те са най-нагли!
И това е най-големият грях на днешната власт.
Тя институционализира простака и неграмотника, издигна ги в ранг на началник и ментор.
А това за всяко едно общество е пагубно.
Защото опростачването и превръщането му в начин на живот и начин за постигане на успех, както и на модел за подражание, е последната фаза преди сгромолясването на една нация.
Опростачването е фашизъм!
Стигне ли се до това, спасение вече няма.
Защото простакът е жилав, агресивен и арогантен като троскота.
А троскотът, знаете, е смърт за земята.
От която сме дошли и в която всички пак ще отидем.
И простакът, разбира се.
И това ми е единствената утеха като българин.
Димо Райков
