Статистиката е прекрасно нещо. Ако вземем заплатата на шефа на ЕВН България например от около 37 000 лева, заплатата на директор дирекция в община – 1400 лева и шивачка в малък град – 600 лева, средната заплата е 13 000 лева. Какво да се оплакват хората! По данни на НСИ декември 2017 г., средната работна заплата е 1 123 лева за страната. Брутният вътрешен продукт нараства, хората забогатяват, спестяванията в банките удрят тавана, инвестициите се леят навсякъде….рай, накратко!
Средностатистическият българин от средно голям град обаче започва да се съмнява в собствената си адекватност и възприятие. Защото получава с висшето си образование около 600-700 лева на месец, които не му стигат дори за оцеляване, а стоките от първа необходимост поскъпват постоянно – доста по-бързо от мизерната му заплата.
Днес темата ми е за работещите бедни.
Бедността е този слон в стаята, който всички виждат, но им е неудобно да споменат. В един момент обаче нещата излизат извън контрол и повече не можем да се правим, че не виждаме основният проблем. И тук е момента да сваля шапка на пиарите на властта – човек, ако не е ходил по малките населени места, ако живее и работи в среда, в която стандартът е по-висок, може за момент да повярва, че икономиката цъфти и връзва, народът богатее и спестява, а чуждестранните инвеститори си счупват крачетата да дойдат да си изръсят излишните пари в България. Образованието и обучението ми ме научиха винаги да търся образно казано „ключът от бараката“. Манипулирането на обществото е толкова явно и за съжаление профанско, че ефектът ще е много краткотраен.
Защото може да си глупав, наивен, дебил, маниак и всякакъв друг, но когато не можеш да си платиш наема и да купиш дрехи и храна на децата си, искаш, не искаш, ще прогледнеш за истината.
Какви са манипулациите – всичко е прекрасно, а вие, ако не се справяте, сте некадърници и хейтъри. Има по-важни теми например – дали да въведем еврото – все едно някой ни е поканил и утре ще го въвеждаме, обаче шумът е, все едно ще ни канят да влизаме в някакъв извънземен съюз –то не бяха подписки, то не беше писане по социалните мрежи – и защо? Защото обществената енергия трябва да се канализира в нещо безопасно за управляващите, за да не избие в това, от което тях ги е страх.
Бедността е грях, порок и основен недостатък. Не за човека, който работи и се труди по цял ден за мизерни стотинки, а за системата и държавата. Защото бедните хора не могат да създадат нито икономически възход, нито социална сигурност, нито гражданско общество. Те са държани в мизерия съвсем умишлено, защото оцеляването е основна човешка потребност и държавата им внушава, че ако надигнат глава, няма да имат и това, което в момента получават.
А какво ще правим, когато слонът заеме цялата стая???
Вървете в малките села и градчета, в които всички предприятия се рушат и където разменната търговия се е върнала. Вървете в кантората на един частен съдебен изпълнител и вижте колко милиона българи са длъжници, при положение, че работят – взели са кредити не за скъпи пътувания, а за да си платят сметките за ток, вода, парно….и пак дължат. Докога?!?
Някой трябва да плати сметката за съсипания живот на няколко поколения, живеещи в мизерия и бедност. Някой трябва да плати, за това, че докара хората до оскотяване. Ще платят.
Бог да пази България!
Елена Гунчева
