Крис Патън, последният британския губернатор на Хонконг и бивш комисар по външните работи на Ес, е канцлер на Университета в Оксфорт. Коментарът му е публикуван в Project Syndicate.
Учител по история в моето училище вярваше, че към всяко значимо събитие в миналото трябва да бъде подходено с тристранен анализ за причините, претекстът и резултатите. Той ги описваше на черната дъска и трябваше да ги учим наизуст: причините за Войната за испанското наследство през 18 век, претекстът за Френската революция и резултатите от Американската война за независимост.
Разбира се, животът и новите знания ни учат, че нещата никога не са толкова прости. Причините може да са комбинация от инцидент, амбиция или съвпадение, заедно с по-значими икономически, социални или технологични промени. Трудно е резултатите да бъдат оценени. В крайна сметка не е лесно да знаем кога ефектите от едно събитие започват и приключват.
Така решението на Великобритания да напусне Европейския съюз на 31 януари е може би най-важното политическо събитие в моя живот. Ентусиазираните поддръжници на изхода са ядосани, че Big Ben няма да извести със звън това събитие заради ремонтни дейности.
Но какво точно трябва да празнуваме?
Бъдещето е обвито в безсмислени и пожелателни мисли и лъжливост, която тези дни изглежда няма политическа цена. Първо, поддръжниците на Brexit бързо сменят темата, когато стане въпрос за разходите. Наскоро Bloomberg Economics изчисли, че Brexit вече струва на Великобритания £130 милиарда от 2016 г. насам, а през 2020 г. страната ще изгуби още £70 милиарда. Други достоверни източници изчисляват, че сумата е доста подобна. Но защо да вярвате в нещо, което не съвпада с квазирелигиозния плам на поддръжниците? Те приемат всички икономически прогнози като опит за увреждане на страната. Във всеки случай, твърдят те, каквато и да е цената, британците получават обратно своята свобода.
Но какво точно означава това?
Според британския министър на финансите Великобритания вече няма да трябва да приема евродирективи. Така, вместо да приема правила, Лондон ще ги създава. Но през 2016 г., когато същият той бе министъра на бизнеса, той твърдеше, че Великобритания ще се изправи пред “десетилетие на стангация и съмнения”, ако напусне ЕС. И ще поеме контрола. Контролът, може би, върху нов наратив, който отрича всичко, което се е мислело и твърдяло преди това.
Освен това явно ще можем да обещаваме едно нещо в Брюксел и друго в Белфаст. Сделката на премиера Борис Джонсън с ЕС бе същата, която бе отречена от него в миналото и отхвърлена от предшественика му Тереза Мей, защото явно ще раздели Великобритания. Докато Лондон не постигне търговска сделка с ЕС, Северна Ирландия ще остане в митническия съюз на блока и ще трябва да прави проверки на стоките на пристанищата си и останалата част от Великобритания.
ЕС казва, че не трбява да има отстъпление, но Джонсън явно го прави все пак. Северна Ирландия може, казва той на хората там, да бъде едновременно и в, и извън митническия съюз. Ранната християнска църква говореше за нещо, наречено единосъщие, когато обсъждаше природата на Светата Троица. Може би точно това смятат поддръжниците на Brexit. Северна Ирландия ще бъде и в, и извън митническия съюз: истинско чудо.
И дали търговската сделка, която Великобритания ще договори с най-големия си пазар, ще бъде с добре описани договорености? Две неща са ясни. Първо, няма да можем да постигнем широка, детайлна и пълна сделка до края на 2020 г., когато Джонсън иска. Второ, по-големият достъп ще дойде на цената на спазване на правила на ЕС. И това е факт, който не може да бъде скрит.
Остава да видим дали нещо от това ще има значение и дали Консервативната партия, която управлява процеса, най-накрая ще плати политическата цена. Или може би тези притеснения ще бъдат забравени, след като се изправим пред двете най-големи заплахи през следващия век.
Първата е промяната на климата и опитите на световните лидери най-накрая да я възприемат насериозно. Американският президент Доналд Тръмп смята, че промените са измислица, а по-голямата част от републиканците му явно са съгласни. Нещо повече, лидерите в Бразилия, Аржентина и други страни се крият зад Тръмп, макар че нивото на температурата и световните океани се повишава, а пожарите си бушуват. Каквото и да се случи с Brexit, последствията от климатичните промени вече са видими.
Второ, Великобритания ще празнува своята независимост от сложната международна кооперация в момент, в който враждебността в интелектуален, политически и икономически план на Комунистическата партия в Китай и либералните демокрации стават все по-ясни.
Ако либералната демокрация иска да оцелее, тя трябва да се защити. И не трябва да се заблуждаваме, отворените общества, които живеят под върховенството на закона – от Америка до Европа, Африка и Азия – са под прицела на Китай.
Сравнение с тези две огромни предизвикателства, последствията от Brexit може да изглеждат далечни или малко значими. Но Великобритания избра странно и опасно време да се изправи срещу тях сама.
